Деяния 19 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Павел в Ефес

¹ А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес, където намери някои ученици.

² И рече им: Приехте ли Святия Дух, като повярвахте? А те му отговориха: Даже не сме чули дали има Святи Дух.

³ И каза: А в какво се кръстихте? А те казаха: В Йоановото кръщение.

⁴ А Павел рече: Йоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на людете да вярват в Този, Който ще дойде след него, тоест, в Исуса.

⁵ И като чуха това, кръстиха се в името на Господа Исуса.

⁶ И като положи Павел ръце на тях, Святият Дух дойде на тях; и говореха други езици, и пророкуваха.

⁷ И те всички бяха около дванадесет мъже.

⁸ И той влезе в синагогата, където говореше дързостно; и в разстояние на три месеца разискваше с людете и ги увещаваше за Божието царство.

⁹ А понеже някои се закоравяваха и не вярваха, но злословеха учението пред народа, той се оттегли от тях и отдели учениците, та разискваше всеки ден в училището на Тиран.

¹⁰ И това продължи две години, така че всички, които живееха в Азия, и юдеи, и гърци, чуха Господнето учение.

¹¹ При това Бог вършеше особени велики дела чрез ръцете на Павел;

¹² дотолкова, че когато носеха по болните кърпи или престилки, до които се е докоснало неговото тяло, болестите се отмахваха от тях, и злите духове излизаха.

¹³ А някои и от скитащите се юдейски заклинатели предприеха да произнасят името на Господа Исуса над тези, които имаха зли духове, казвайки: Заклевам ви в Исуса, Когото Павел проповядва.

¹⁴ И между тези, които вършеха това, бяха седемте синове на някой си юдеин Скева, главен свещеник.

¹⁵ Но веднъж злият дух в отговор им рече: Исуса признавам, и Павел зная; но вие кои сте?

¹⁶ И човекът, в когото беше злият дух, скочи върху тях и ги завладя, и надви над тях, така че голи и ранени избягаха от онази къща.

¹⁷ И това стана известно на всички ефески жители, и юдеи, и гърци; и страх обзе всички тях, и името на Господа Исуса се възвеличаваше.

¹⁸ И мнозина от повярвалите идваха, та се изповядваха и изказваха делата си.

¹⁹ Мнозина още и от тези, които правеха магии, донасяха книгите си и ги изгаряха пред всичките; и като пресметнаха цената им, намериха, че бе петдесет хиляди сребърници.

²⁰ Така силно растеше и преобладаваше Господнето учение.

²¹ И като свърши това, Павел чрез Духа реши да отиде в Ерусалим, след като обиколи Македония и Ахая, казвайки: Като постоя там, трябва да видя и Рим.

²² И прати в Македония двама от тези, които му помагаха, Тимотей и Ераст; а той остана още известно време в Азия.

Бунтът в Ефес

²³ А по онова време се надигна голямо размирие относно Господния път.

²⁴ Защото един златар на име Димитри, който правеше сребърни модели на капището на Диана и докарваше немалко печалба на занаятчиите,

²⁵ като събра и тях, и онези, които работеха подобни неща, рече: О, мъже, вие знаете, че от тази работа иде нашето богатство.

²⁶ И вие виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Азия, този Павел е придумал и обърнал големи множества, казвайки, че не са богове тези, които са с ръка направени.

²⁷ И има опасност не само това наше занятие да изпадне в презрение, но и капището на великата богиня Диана да се счита за нищо, и даже да се свали от величието си онази, на която цяла Азия и вселената се кланя.

²⁸ Като чуха това, те се изпълниха с гняв и викаха, казвайки: Велика е Ефеската Диана!

²⁹ И смутът се разпростря по града; и като уловиха македонците Гай и Аристарх, Павловите спътници, те се спуснаха единодушно в театъра.

³⁰ А когато Павел искаше да влезе между народа, учениците не го пускаха.

³¹ Така и някои от азийските началници, понеже му бяха приятели, пратиха до него да го помолят да не се показва в театъра.

³² И тъй, едни викаха едно, а други друго; защото навалицата беше разбъркана и повечето не знаеха защо се бяха стекли.

³³ А някои от народа изкараха Александър да говори, понеже юдеите посочиха него; и Александър помаха с ръка и щеше да даде обяснение пред народа.

³⁴ Но като го познаха, че е юдеин, всички единогласно викаха за около два часа: Велика е Ефеската Диана!

³⁵ Тогава градският писар, като въдвори тишина между народа, каза: Ефесяни, кой е онзи човек, който не знае, че град Ефес е пазач на капището на великата Диана и на падналия от Юпитер идол?

³⁶ И тъй, понеже това е неоспоримо, вие трябва да мирувате и да не правите нищо несмислено.

³⁷ А вие сте довели тук тези човеци, които нито са светотатци, нито хулят нашата богиня.

³⁸ Ако Димитри и занаятчиите, които са с него, имат спор с някого, съдилищата заседават, има и съдийски чиновници, нека се съдят едни други.

³⁹ Но ако търсите нещо друго, то ще се реши в редовното събрание.

⁴⁰ Защото има опасност да ни обвинят поради днешното размирие, понеже няма никаква причина за него; и ние не ще можем да оправдаем това сборище.

⁴¹ И като каза това, разпусна събранието.