Трето Царе 17 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Врани хранят Илия

¹ А тесвиецът Илия, който бе от галаадските жители, каза на Ахав: В името на живия Господ, Израилевия Бог, Комуто служа, казвам ти, че през тези години няма да падне роса или дъжд, освен чрез слово от мене.

² И Господнето слово дойде към него:

³ Тръгни оттук, обърни се на изток и се скрий при потока Херит, който е срещу Йордан.

⁴ Ще пиеш от потока; а на враните заповядах да те хранят там.

⁵ И той отиде, и стори според Господнето слово; защото отиде и седна при потока Херит, който е срещу Йордан.

⁶ И враните му донасяха хляб и месо сутрин, и хляб и месо вечер; а той пиеше от потока.

Вдовицата от Сарепта Сидонска

⁷ А след известно време потокът пресъхна, понеже не валя дъжд по земята.

⁸ Тогава Господнето слово дойде към него:

⁹ Стани, иди в Сарепта Сидонска и остани там; ето, заповядах на една вдовица там да те храни.

¹⁰ И тъй, той стана и отиде в Сарепта. И като дойде при градската порта, ето, там една вдовица, която събираше дърва; и той извика към нея и каза: Донеси ми, моля, малко вода в съд да пия.

¹¹ И като отиваше да донесе, той извика към нея и каза: Донеси ми, моля, и залък хляб в ръката си.

¹² А тя рече: Заклевам се в живота на Господа, твоя Бог, нямам ни една пита, но само една шепа брашно в делвата и малко дървено масло в гърнето; и ето, събирам две дръвчета, за да ида и да го приготвя за мене и за сина ми да го изядем и да умрем.

¹³ А Илия ѝ рече: Не бой се; иди, стори както каза; но омеси от него първо за мене една малка пита и ми донеси, а после приготви за себе си и за сина си;

¹⁴ защото така казва Господ, Израилевият Бог: Делвата с брашното няма да се изпразни, нито гърнето с маслото ще намалее до деня когато Господ даде дъжд по земята.

¹⁵ И тя отиде, и направи каквото каза Илия; и тя, и той, и домът ѝ ядоха много дни.

¹⁶ Делвата с брашното не се изпразни, нито гърнето с маслото намаля, според словото, което Господ говори чрез Илия.

¹⁷ А след това синът на жената, домакинята, се разболя; и болестта му бе тъй тежка, че не остана дишане в него.

¹⁸ Тогава тя каза на Илия: Какво има между мене и тебе, Божий човече? Дошъл си при мене, за да ми припомниш греховете и да умориш сина ми ли?

¹⁹ А той ѝ каза: Дай ми сина си. И като го взе от ръцете ѝ, изнесе го в горната стая, където живееше, и го положи на леглото си.

²⁰ И извика към Господа: Господи, Боже мой! Нима си нанесъл зло и на вдовицата, при която живея, като си уморил сина ѝ?

²¹ Тогава той се простря три пъти върху детето и извика към Господа: Господи, Боже мой, моля Ти се, нека се върне душата на това дете в него.

²² И Господ послуша Илиевия глас, та се върна душата на детето в него и то оживя.

²³ Тогава Илия взе детето, занесе го от горната стая в къщата и го даде на майка му; и рече Илия: Виж, синът ти е жив.

²⁴ И жената каза на Илия: Сега познавам, че си Божий човек и че Господнето слово, което говориш, е истина.