Оставил съм обаче в Израил седем хиляди души, всички онези, които не са преклонили колене пред Ваал, и всички, чиито уста не са го целунали.
Ефесяни 3:14 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Затова прекланям коленете си пред Отеца [на нашия Господ Исус Христос], Más versionesЦариградски За това, преклонявам коленете си пред Отца на Господа нашего Исуса Христа, Ревизиран затова, прекланям коленете си пред Отца на нашия Господ Исус Христос, Новият завет: съвременен превод Това е причината да коленича пред Отца, Верен Поради това аз прекланям коленете си пред Отца (на нашия Господ Иисус Христос), Съвременен български превод (с DC books) 2013 Затова прекланям колене пред Отеца на нашия Господ Иисус Христос, Библия ревизирано издание Затова прекланям коленете си пред Отца на нашия Господ Исус Христос, |
Оставил съм обаче в Израил седем хиляди души, всички онези, които не са преклонили колене пред Ваал, и всички, чиито уста не са го целунали.
И като свърши Соломон да принася цялата тази молитва и тази молба към Господа, стана пред Господния олтар, където бе коленичил с ръце прострени към небето.
(Защото Соломон беше направил медна платформа, която беше пет лакти дълга, пет лакти широка и три лакти висока, която беше положил сред двора; и като застана на нея, падна на коленете си пред цялото Израилево общество.) И той вдигна ръцете си към небето и каза:
А по време на вечерната жертва станах от унижението си и с раздраната си дреха и мантия превих колене, и като прострях ръцете си към Господа, моя Бог, рекох:
В Себе Си се заклех (от устата Ми излезе правда, дума неизменна), че пред Мене ще се преклони всяко коляно, всеки език ще се закълне в Мене.
А Даниил, щом научи, че е подписана писмената забрана, влезе у дома си, и като държеше прозорците на стаята си отворени към Ерусалим, падаше на колене три пъти на ден, молеше се и благодареше на своя Бог, както правеше по-напред.
И Той се отдели от тях, колкото един хвърлей камък, и като коленичи, молеше се, казвайки:
И когато прекарахме тези дни, излязохме и тръгнахме; и те всички, с жените и децата си, ни изпратиха извън града; и коленичили на брега, помолихме се.
И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай този грях! И като каза това, заспа.
А Петър изкара всички навън, коленичи, та се помоли, и се обърна към тялото, и рече: Тавито, стани! И тя отвори очите си, и, като видя Петър, седна.
Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който в Христа ни е благословил с всяко духовно благословение в небесни места;
така че в името на Исуса да се преклони всяко коляно от небесните и земните, и подземните същества,