Притчи 8 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г
Притчи 8

¹ Не вика ли мъдростта? И разумът не издига ли гласа си?

² Тя стои по високите места край пътя, на кръстопътя,

³ възгласява при портите, при входа на града, при входа на вратите:

⁴ Към вас, човеци, викам и гласът ми е към човешките чада.

⁵ Вие, глупави, придобийте благоразумие, и вие, безумни, придобийте разум.

⁶ Послушайте, защото ще говоря достойни неща; и ще отворя устните си да изрека правда.

⁷ Защото езикът ми ще изговори истина, а нечестието е мерзост за устните ми.

⁸ Всички слова на устата ми са справедливи; няма в тях лъжа и коварство.

⁹ Те всички са ясни за разумния човек и прави за тези, които намират знание.

¹⁰ Приемете поуката ми, а не сребро, по-добре знание, нежели отбрано злато,

¹¹ защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни и нищо, което може да се пожелае, не се сравнява с нея.

¹² Аз, мъдростта, живея в благоразумие, притежавам знание и предпазливост.

¹³ Страх от Господа е да се мрази злото; аз мразя гордост и високоумие, лош път и покварени уста.

¹⁴ У мене е съветът и здравомислието; аз съм разум; у мене е силата.

¹⁵ Чрез мене царете царуват и управниците узаконяват правда.

¹⁶ Чрез мене князете властват, също и големците, и всички земни съдии.

¹⁷ Аз любя онези, които ме любят; и онези, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.

¹⁸ Богатството и славата са с мене; да, трайният имот и правдата.

¹⁹ Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато; и ползата от мене надминава отбрано сребро.

²⁰ Ходя по пътя на правдата, по пътеките на правосъдието,

²¹ за да направя да наследят имот тези, които ме любят, и за да напълня съкровищниците им.

²² Господ ме имаше за начало на Своя път преди древните Си дела.

²³ От вечността бях установена, от началото, преди създанието на земята.

²⁴ Родих се, когато нямаше бездни, когато нямаше извори изобилстващи с вода;

²⁵ преди да се оформят планините, преди хълмите, аз бях родена,

²⁶ преди Господ да беше направил земята или полетата, или първите прашинки на вселената.

²⁷ Когато приготовляваше небесата, аз бях там; когато разпростираше свод над лицето на бездната,

²⁸ когато закрепваше облаците горе, когато усилваше изворите на бездната,

²⁹ когато налагаше закона Си на морето, така че водите да не престъпват повелението Му, и когато нареждаше основите на земята.

³⁰ Тогава аз бях при Него като майстор-ваятел и всеки ден се наслаждавах, веселях се винаги пред Него.

³¹ Веселях се на обитаемата Му земя и наслаждението ми бе с човешки чада.

³² Сега послушайте ме, о, синове мои, защото блажени са онези, които пазят моите пътища.

³³ Послушайте поука, не я отхвърляйте и бъдете мъдри.

³⁴ Блажен онзи човек, който ме слуша, като бди всеки ден при моите порти, и чака при стълбовете на вратата ми.

³⁵ Защото който ме намери, намира живот и придобива благоволение от Господа;

³⁶ а който ме пропуска, онеправдава своята си душа; всички, които мразят мене, обичат смъртта.