Деяния 28 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г
Деяния 28

¹ И когато се избавихме, узнахме, че островът се нарича Малта.

² А островитяните ни показаха необикновено човеколюбие; защото приеха всички нас и понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън.

³ И когато Павел натрупа един куп храсти, и го хвърли в огъня, една отровна змия излезе от топлината и се залепи за ръката му.

⁴ А островитяните, като видяха как змията висеше на ръката му, казваха помежду си: Без съмнение този човек ще е убиец, който, ако и да се е избавил от морето, пак правосъдието не го оставя да живее.

⁵ Но той тръсна змията в огъня и не почувства никакво зло.

⁶ А те очакваха, че ще отече, или внезапно ще падне мъртъв; но като чакаха много време и гледаха, че не му става никакво зло, промениха мнението си и говореха, че е бог.

⁷ А около това място се намираха именията на първенеца на острова, чието име беше Поплий, който ни прие и гощава приятелски три дни.

⁸ И случи се Поплиевият баща да лежи болен от треска и дизентерия; а Павел влезе при него и като се помоли, положи ръце на него и го изцери.

⁹ Като стана това, и другите от острова, които имаха болести, идваха и се изцеряваха;

¹⁰ които и ни показваха много почести, и когато тръгнахме, сложиха в кораба потребното за нуждите ни.

¹¹ И тъй, след три месеца отплавахме с един александрийски кораб, който беше презимувал на острова, и който имаше за знак Близнаците.

¹² И като стигнахме в Сиракуза, преседяхме там три дни.

¹³ И оттам, като лъкатушехме, стигнахме в Ригия; и след един ден, като повея южен вятър, на втория ден дойдохме в Потиоли,

¹⁴ където намерихме братя, които ни замолиха да преседим у тях седем дни. Така дойдохме в Рим,

¹⁵ откъдето братята, като чули за нас, бяха дошли до Апиевото тържище и до Трите кръчми да ни посрещнат; и Павел, като ги видя, благодари на Бога и се ободри.

¹⁶ А когато влязохме в Рим, стотникът предаде запрените на началника на стражата; а позволи се на Павел да живее отделно с войника, който го пазеше.

¹⁷ И след три дни той свика по-първите от юдеите и като се събраха, каза им: Братя, без да съм сторил аз нещо против народа ни или против бащините ни обичаи, пак от Ерусалим ме предадоха вързан в ръцете на римляните;

¹⁸ които, като ме изпитаха, щяха да ме пуснат, защото в мене нямаше нищо достойно за смърт.

¹⁹ Но понеже юдеите се възпротивиха на това, принудих се да се отнеса до кесаря, а не че имах да обвиня в нещо народа си.

²⁰ И тъй, по тази причина ви повиках, за да ви видя и да ви поговоря; защото заради това, за което Израил се надява, съм вързан с тази верига.

²¹ А те му казаха: Нито сме получавали ние писма от Юдея за тебе, нито е идвал някой от братята да ни извести или да ни каже нещо лошо за тебе.

²² Но желаем да чуем от тебе какво мислиш; защото ни е известно, че навсякъде говорят против тази секта.

²³ И като му определиха ден, мнозина от тях дойдоха при него там, където живееше; и от сутринта до вечерта той им излагаше с доказателства Божието царство и ги уверяваше за Исуса и от Мойсеевия закон, и от пророците.

²⁴ И едни повярваха това, което говореше, а други не вярваха.

²⁵ И те, несъгласни помежду си, взеха да се разотиват, след като Павел им каза тези думи: Добре е говорил Святият Дух чрез пророк Исая на бащите ни, когато е рекъл:

²⁶ „Иди кажи на тези люде: С уши ще чуете, но никак няма да схванете; и с очи ще видите, но никак няма да разберете;

²⁷ защото затлъстя сърцето на тези люде, и ушите им натегнаха, и очите си затвориха, да не би да гледат с очите си, и да слушат с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, та да ги изцеля.“

²⁸ И така, да знаете, че това Божие спасение се изпрати на езичниците; те и ще слушат. [

²⁹ И като каза това, юдеите си отидоха, препиращи се много помежду си.]

³⁰ А Павел преседя цели две години в отделна под наем къща, където приемаше всички, които идваха при него,

³¹ като проповядваше Божието царство и с пълна дързост поучаваше за Господа Исуса Христа, без да му забранява някой.