Деяния 27 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Павел отплава за Рим

¹ И когато бе решено да отплаваме за Италия, предадоха Павел и някои други вързани на един стотник, на име Юлий, от Августовия полк.

² И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплава за местата покрай азийския бряг, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.

³ На другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павел, и му позволи да отиде при приятелите си, за да се погрижат за него.

⁴ И оттам, като тръгнахме, плавахме на завет под Кипър, защото ветровете бяха противни.

⁵ И като преплавахме Киликийското и Памфилийското море, стигнахме в ликийския град Мира.

⁶ Там стотникът намери един александрийски кораб, който плаваше за Италия, и ни качи на него.

⁷ И след като бяхме плавали бавно много дни, едвам стигнахме срещу Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, и плавахме на завет под Крит срещу нос Салмон.

⁸ И като го преминахме с мъка, стигнахме на едно място, което се казва Добри Пристанища, близо до което бе град Ласей.

⁹ Но като беше се минало много време и плаването беше вече опасно, защото и постът беше вече минал, Павел ги съветваше, казвайки им:

¹⁰ Господа, виждам, че плаването ще бъде придружено с повреда и голяма загуба не само на товара и на кораба, но и на живота ни.

¹¹ Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба, отколкото на Павловите думи.

¹² И понеже пристанището не беше сгодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се вдигнат оттам, за да стигнат, ако би било възможно, до Феникс, критско пристанище, което гледа към югозапад и северозапад, и там да презимуват.

Бурята

¹³ И когато подухна южен вятър, мислейки, че сполучиха целта си, те вдигнаха котва и плаваха близо покрай Крит.

¹⁴ Но след малко се спусна от острова бурен вятър, наречен евроклидон;

¹⁵ и когато корабът бе настигнат от вятъра, и срещу него не можеше да устои, оставихме се на вълните да ни носят.

¹⁶ И като минахме на завет под едно островче, наречено Клавда, сполучихме с мъка да запазим ладията;

¹⁷ и когато я издигнаха, употребяваха всякакви средства, и препасваха кораба отдолу; и боейки се да не бъдат тласнати върху Сиртис, свиха платната и се носеха така.

¹⁸ И понеже бяхме в голяма беда от бурята, на следния ден хванаха да изхвърлят товара.

¹⁹ И на третия ден със своите ръце изхвърлихме вещите на кораба.

²⁰ И понеже много дни не се виждаше ни слънце, ни звезди, и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.

²¹ А след дълго неядене Павел застана между тях и рече: Мъже, братя, трябваше да ме слушате да не тръгвате от Крит, за да не ни постигне тази повреда и загуба.

²² Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби, но само корабът;

²³ защото ангел от Бога, Чийто съм аз и на Когото служа, застана до мене тази нощ и рече:

²⁴ Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред кесаря; и ето, Бог ти подари всички, които плават с тебе.

²⁵ Затова, братя, бъдете бодри; защото вярвам на Бога, че ще бъде тъй, както ми бе казано.

²⁶ Обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.

Корабокрушението

²⁷ А когато настана четиринадесетата нощ и ние се тласкахме насам-натам по Адриатическото море, около среднощ моряците усетиха, че се приближават до някаква суша.

²⁸ И като измериха дълбочината, намериха че е двадесет разтега: и отивайки малко по-нататък, пак измериха и намериха, че е петнадесет разтега.

²⁹ Затова, боейки се да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задницата и чакаха да съмне.

³⁰ И понеже моряците възнамеряваха да избягат от кораба, и бяха свалили ладията в морето под предлог, че щели да спуснат котви откъм предницата,

³¹ Павел рече на стотника и на войниците: Ако тези не останат в кораба, вие не можете се избави.

³² Тогава войниците отрязаха въжетата на ладията и я оставиха да се носи от морето.

³³ А на разсъмване Павел канеше всички да похапнат, казвайки: Днес е четиринадесетият ден как чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нещо.

³⁴ Затуй ви моля да похапнете, защото това ще помогне за вашето избавление; понеже на никой от вас и косъм от главата няма да падне.

³⁵ И като каза това, взе хляб, благодари на Бога пред всички, разчупи го и започна да яде.

³⁶ От това всички се ободриха и ядоха и те.

³⁷ И в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.

³⁸ И като се нахраниха, облекчиха кораба, като изхвърлиха житото в морето.

³⁹ И когато се разсъмна, те не познаха земята; обаче забелязаха един залив с песъчлив бряг, в който възнамериха да тласнат кораба, ако бе възможно.

⁴⁰ И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха още и връзките на кормилата, развиха малкото платно по посоката на вятъра и се отправиха към брега.

⁴¹ Но попаднаха на едно място, където морето биеше от две страни, и там корабът заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора на вълните.

⁴² И войниците съветваха да се избият запрените, да не би да изплува някой и да избяга.

⁴³ Но стотникът, като искаше да избави Павел, ги възпря от това намерение и заповяда да скочат в морето първо онези, които знаеха да плуват, и да излязат на сухо,

⁴⁴ а останалите да се спасяват кои на дъски, кои пък на нещо от кораба. И така стана, че всички излязоха безопасно на сушата.