Като чуха това, моавецът Саваналат, амонецът Товия, служител, както и арабинът Гешем, започнаха да се присмиват и да говорят с презрение: „Какво е това, с което сте се захванали? Нима искате да се бунтувате против царя?“
Псалми 123:4 - Съвременен български превод (с DC books) 2013 душата ни е достатъчно преситена на хули от надменни и на унижение от горделиви. Цариградски Пресити се душата ни От укора на безгрижните И от презрението на гордите. Ревизиран Пресити се душата ни От надуването на охолните, И от презрението на горделивите. Верен Душата ни се пресити от подигравките на безгрижните, от презрението на горделивите. Библия ревизирано издание Пресити се душата ни от надуването на охолните и от презрението на горделивите. Библия синодално издание (1982 г.) води биха ни потопили, поток би преминал над нашата душа, – Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Пресити се душата ни от надменността на охолните и от презрението на горделивите. |
Като чуха това, моавецът Саваналат, амонецът Товия, служител, както и арабинът Гешем, започнаха да се присмиват и да говорят с презрение: „Какво е това, с което сте се захванали? Нима искате да се бунтувате против царя?“
На нещастието – презрение! Така мисли безгрижният. То е подготвено за тези, които се люшкат.
И аз можех да говоря също като вас, ако вие бяхте на мое място; бих ви говорил красиви думи и бих поклащал глава против вас;
Стреснете се вие, безгрижни! Страхувайте се, самонадеяни! Съблечете се, разголете се и се препашете с вретище!
Изправете се вие, безгрижни жени, и слушайте гласа ми! Чуйте ме какво говоря, дъщери нехайни!
От младини Моав живееше безгрижно; като вино, което стои върху утайката си, без да го преливат от съд в съд, той беше спокоен и не е ходил в плен. Затова вкусът се е запазил в него и уханието му не се е променило.
А не беше ли Израил за присмех на тебе, Моаве? Беше ли той хванат между крадци, че когато говореше за него, ти поклащаше глава?
Слушали сме за гордостта на Моав – много е горделив, – за неговото високомерие, надутост и надменност и за горделивото му сърце.
Горко на безгрижните на Сион и на самонадеяните по върховете на Самария; на големците на първия между народите, при които идва домът Израилев.
А всички атиняни, както и чужденците, живеещи там, най-много от всичко предпочитаха да си прекарват времето, като говорят или слушат нещо ново.
Като чуха за възкресение на мъртви, едни взеха да се присмиват, а други да казват: „Ще те слушаме друг път за това.“
И докато говореше това в своя защита, Фест извика високо: „Ти си луд, Павле! Многото учене те докарва до лудост.“
хулят ли ни – отнасяме се кротко. Станахме като измет за света – и досега всички ни имат за отрепки.
И когато филистимецът погледна и видя Давид, презря го, понеже беше юноша, рус и с хубави очи.