Напразно вие ставате рано, до късно седите будни, ядейки хляба на страданието, докато Той дава сън на онзи, когото обича.
Еклисиаст 2:22 - Съвременен български превод (с DC books) 2013 А и какво остава за човека от целия му труд и стремежи на сърцето, с които се изнурява под слънцето? Цариградски Защото коя полза на человека от всичкия му труд И от угнетението на сърдцето му В които се труди под слънцето? Ревизиран Защото каква полза на човека от всичкия му труд И от грижата на сърцето му, За което се изморява под слънцето? Верен Защото каква полза за човека от целия му труд и от усилията на сърцето му, с които се труди под слънцето? Библия ревизирано издание Защото каква полза за човека от целия му труд и от грижата на сърцето му, за което се изморява под слънцето? Библия синодално издание (1982 г.) Защото, какво ще има човек от всичкия си труд и грижа на сърцето си, задето се труди под слънцето? Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Защото каква полза за човека от целия му труд и грижи, с които се изморява под слънцето? |
Напразно вие ставате рано, до късно седите будни, ядейки хляба на страданието, докато Той дава сън на онзи, когото обича.
Но ето обърнах се, огледах всичко, извършено от моите ръце, и моя труд, с който бях се трудил, за да го постигна. И ето – всичко е суета и гонене на вятър и няма полза от нищо под слънцето.
ето – самотник, той си няма никого. Няма ни син, нито брат, а пък за тежкия му труд няма край. Очите му са ненаситни на богатство. Той казва: „За кого ли се трудя и себе си лишавам от блага?“ И това е пак суета и мъчителен гнет.
И ето какво съзирам за добро: приятно е да се яде и пие – наслада от благата на целия му труд, с който някой се е трудил под слънцето през всички дни на живота си, които Бог е отредил за него; нали това е негова награда?
Тогава аз възхвалих веселието, защото за човека няма по-добро под слънцето, освен да яде, да пие и се весели: това ще му остане от труда му през дните от живота му, които Бог му е дарил под слънцето.
И каква полза за човека, ако придобие целия свят, а навреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си?
„Затова ви казвам: не се безпокойте за живота си, какво да ядете и да пиете, нито за тялото си, какво да облечете. Животът не е ли по-ценен от храната и тялото – от облеклото?
И тъй, не се безпокойте за утрешния ден, защото той ще си има своите безпокойства. Достатъчна си е злобата на всеки ден.“
И рече отново на учениците Си: „Затова ви казвам: не се безпокойте за живота си, какво да ядете, ни за тялото си, какво да облечете.
Не се тревожете за нищо, но при всички случаи изричайте с благодарност пред Бога своите прошения чрез молитва и моление.