Еклисиаст 4:8 - Съвременен български превод (с DC books) 2013

⁸ ето – самотник, той си няма никого. Няма ни син, нито брат, а пък за тежкия му труд няма край. Очите му са ненаситни на богатство. Той казва: „За кого ли се трудя и себе си лишавам от блага?“ И това е пак суета и мъчителен гнет.

Цариградски

⁸ Има някой който си няма втория, Ей, няма нито сина нито брата; И не престава от всичкия си труд: Даже окото му не се насища с богатство; И не дума: За кого се трудя аз И лишавам душата си от благо? И това е суета и тежък труд.

Ревизиран

⁸ Има такъв, който е самичък, който няма другар, Да! Няма нито син, нито брат; Но пак няма край на многото му труд, Нито се насища окото му с богатство, И <той не дума>: За кого, прочее, се трудя аз И лишавам душата си от благо? И това е суета и тежък труд.

Верен

⁸ Има такъв, който е сам, без другар; няма нито син, нито брат. Но няма край на целия му труд и окото му не се насища с богатства. И не казва: За кого се трудя и лишавам душата си от благо? И това е суета и тежка работа.

Библия ревизирано издание

⁸ Има такъв, който е самичък, който няма другар. Да! Няма нито син, нито брат; но пак няма край на многото му труд, нито се насища окото му с богатство, и той не казва: И така, за кого се трудя аз и лишавам душата си от блага? И това е суета и тежък труд.

Библия синодално издание (1982 г.)

⁸ човек самотен, другиго си няма; няма ни син, ни брат, а пък на всичките му трудове край няма, и очите му се не насищат на богатство. „За кого ли пък – казва той – се трудя и лишавам от блага душата си?“ – И това е суета и нехубава работа.

Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

⁸ Имаше човек съвсем самичък, без другар, да, нямаше нито син, нито брат; но пак нямаше край на усилния му труд, нито се бе наситило окото му с богатство; и той не се питаше: За кого ли се трудя аз и защо лишавам от блага душата си? И това е суета – жалка работа.

Еклисиаст 4:8 Кръстосани препратки

Битие 2:18

И Господ Бог каза: „Не е добре за човека да бъде сам. Ще му създам подходящ помощник.“

Псалми 39:6

Ето кратки са дните, които Ти си ми определил, и възрастта ми е като нищо пред Тебе. Наистина, животът на всеки човек е като полъх.

Псалми 39:7

Наистина, човек е като сянка; напразно вдига шум, трупа съкровища и не знае кой ще ги получи.

Притчи 27:20

Всепоглъщащият ад и преизподнята са ненаситни: също така и човешките очи са ненаситни.

Еклисиаст 1:13

И ето насочих сърцето си да издирвам и изпитвам чрез мъдър размисъл това, което става под небето. Този тежък труд Бог отреди за човеците, за да се мъчат с него.

Еклисиаст 1:8

Думите са немощни – човек не може всичко да изкаже. Око не се насища с гледане, ухо не се напълва от чуване.

Еклисиаст 2:21

един се труди с мъдрост, знание, сполука, но го оставя в дял на друг, който не се е трудил за него. Това също е суета и голямо зло.

Еклисиаст 2:23

Наистина – всичките му дни са страдания, целият му труд – тревога; дори и през нощта сърцето му е без покой. Това е също суета.

Еклисиаст 4:7

Аз се обърнах отново и видях друга суета под слънцето:

Еклисиаст 5:10

Умножат ли се благата, умножават се и тези, които ги използват. Каква е ползата за притежателя, освен да гледа само с очите си?

Еклисиаст 5:9

Който обича сребро, няма да се насити на сребро; който обича богатство, няма полза от него. И това е също суета.

Исаия 5:8

Горко на онези, които прибавят къща към къщата, присъединяват нива към нивата, докато не остане повече място, като че ли вие единствени обитавате земята.

Исаия 55:2

Защо плащате пари за нещо, което не е хляб, но придобивката ви от това не ви е достатъчна? Чуйте Ме внимателно и яжте това, което е добро, и това ще ви достави голямо удоволствие.

Матей 11:28

Елате при Мене всички отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя!

Лука 12:20

Но Бог му рече: „Безумецо, нощес ще ти поискат душата, тогава на кого ще остане това, което си приготвил?“

Първо Йоаново 2:16

Защото всичко, което е в света – желанията на плътта, похотта на очите и надменността в живота, не е от Отца, а от този свят.