Даниил 5:6 - Съвременен български превод (с DC books) 2013 Тогава лицето на царя побледня, налетяха го тежки мисли, тялото му отмаля и коленете му затрепериха. Цариградски Тогаз зракът на царя се измени, и размишленията му го смущаваха, щото сглобенията на чреслата му се разглобяваха, и колената му едно с друго се тълчеха. Ревизиран Тогава изгледът на лицето на царя се измени, и мислите му го смущаваха, така щото ставите на кръста му се разхлабиха, и колената му се удряха едно о друго. Верен Тогава лицето на царя пребледня и мислите му го уплашиха, така че ставите на бедрата му се разхлабиха и коленете му се удряха едно в друго. Библия ревизирано издание Тогава изгледът на лицето на царя се измени и мислите му го смущаваха, така че ставите на кръста му се разхлабиха и колената му се удряха едно о друго. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Тогава изгледът на лицето на царя се измени и мислите му го смутиха, така че ставите на кръста му се разхлабиха и колената му се заудряха едно о друго. |
Между тях няма да има нито уморен, нито отмалял; никой няма да задреме и няма да заспи; на никого няма да се разпаше поясът на кръста и няма да се скъса ремъкът на обувката.
вавилонският цар чу вестта за тях и ръцете му отмаляха, обзеха го скръб и болки като на жена, която ражда.
„Сине човешки, обърни лицето си към Йерусалим, говори открито против светилищата и пророкувай против Израилевата земя.
През втората година от своето управление Навуходоносор сънува сън, от който духът му се смути и той не можеше да спи.
Тогава Навуходоносор се разгневи и лицето му се изкриви от злоба против Седрах, Мисах и Авденаго. Той заповяда да опалят пещта седем пъти по-силно, отколкото обикновено я опалваха.
това си ти, царю! Ти си велик и мощен; твоето величие се е извисило и се простира до небето, а властта ти – до последните предели на земята.
Най-после влезе при мене Даниил, който беше наречен Валтасар, по името на моя бог и в когото действа духът на светите богове. На него аз разказах съня с думите:
Още в същия миг се появиха пръсти от човешка ръка и пишеха нещо по мазилката на стената на царския дворец, която е срещу светилника. Царят видя тази част от ръката, която пишеше.
Тук завършва откровението. Що се отнася до мене, Даниил, размишленията ми така силно ме смутиха, че лицето ми побледня, но аз запазих откровението в сърцето си.“
„Разграбвайте сребро! Разграбвайте злато!“ Няма свършване на натрупания тежък куп от всякакви скъпоценни неща.