Онлайн Библия

Реклами


Цялата библия Старият завет Нов завет




Римляни 14:22 - Библия синодално издание (1982 г.)

Имаш ли вяра? Имай си я за себе си пред Бога. Блажен е, който не осъжда себе си за това, що одобрява.

Вижте главата

Още версии

Цариградски

Ти имаш вяра: имай я в себе си пред Бога: блажен който не осъжда себе си в това което избира за добро.

Вижте главата

Ревизиран

Вярата, която имаш <за тия неща>, имай я за себе си пред Бога. Блажен оня, който не осъжда себе си в това, което одобрява.

Вижте главата

Новият завет: съвременен превод

Нека убежденията ти бъдат тайна между теб и Бога. Благословен е онзи, който не се чувства виновен, когато постъпва така, както смята за добре.

Вижте главата

Верен

Имаш ли вяра? Имай я за себе си пред Бога. Блажен онзи, който не осъжда себе си в това, което одобрява.

Вижте главата

Съвременен български превод (с DC books) 2013

Имаш ли вяра – имай я за себе си пред Бога! Блажен е, който не трябва да осъжда себе си за онова, което одобрява.

Вижте главата

Библия ревизирано издание

Вярата, която имаш за тези неща, имай я за себе си пред Бога. Блажен онзи, който не осъжда себе си в това, което одобрява.

Вижте главата
Други преводи



Римляни 14:22
13 Кръстосани препратки  

Затова и сам залягам да имам винаги непорочна съвест пред Бога и пред човеците.


Зная и съм уверен чрез Господа Иисуса, че няма нищо само по себе си нечисто; само за оногова, който счита нещо за нечисто, за него то е нечисто.


Един вярва, че може да яде всичко, а немощният яде зеленчук.


А който се съмнява, осъден е, ако яде, защото яде не от вяра; а всичко, що не е от вяра, е грях.


Един различава ден от ден, а друг смята всички дни еднакви. Всеки да постъпва, според както е напълно уверен в ума си.


И тъй, неизвиняем си, о човече, какъвто и да си ти, който съдиш; защото, с какъвто съд съдиш другиго, с него себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото.


А каквото правя, не зная; защото не това, що желая, върша, а онова, що мразя, него правя.


Нещастен аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт?


– Добре, но не у всички има това знание; някои с досегашните си понятия за идолите ядат идоложертвено като идолски жертви, и съвестта им, бидейки немощна, се осквернява.


Защото нашата похвала е тая: свидетелството на съвестта ни, че в простота и искреност пред Бога, не с плътско мъдруване, а с благодат Божия, живяхме на света, особено пък между вас.


Братя, и да падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с дух на кротост, като се пазите да не би и вие да бъдете изкушени.


Който между вас е мъдър и изкусен, нека покаже чрез своето добро поведение делата си в кротост и мъдрост.


Възлюбени, ако нашето сърце не ни осъжда, ние имаме дръзновение пред Бога,