И говореха си един другиму: наистина това ни е наказание за греха против брата ни; ние видяхме, как се той душевно мъчеше, когато ни молеше, ала (го) не послушахме; затова ни и постигна тая беда.
Притчи 14:10 - Библия синодално издание (1982 г.) Сърцето знае тъгата на душата си, и чужд се не меси в радостта му. Цариградски Сърдцето познава своята си горест; И чужд не участвува в радостта му. Ревизиран Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост. Верен Сърцето познава собствената си мъка и чужд не участва в неговата радост. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Сърцето познава горчивината на живота си и чуждият човек не споделя радостта му. Библия ревизирано издание Сърцето познава своята си горест и чужд не участва в неговата радост. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Сърцето познава своята си горест и чужд не участва в неговата радост. |
И говореха си един другиму: наистина това ни е наказание за греха против брата ни; ние видяхме, как се той душевно мъчеше, когато ни молеше, ала (го) не послушахме; затова ни и постигна тая беда.
А когато дойде при Божия човек на планината, хвана се за нозете му. И Гиезий се доближи, да я отстрани; но Божият човек рече: остави я, душата ѝ е огорчена, а Господ скри от мене и не ми яви.
Дотегна на душата ми моят живот; ще се предам на тъгата си; ще говоря с горчивина на душата си.
Затова няма да сдържам устата си; ще говоря в утеснението на духа си; ще се оплаквам в горчивината на душата си.
И духът ме подигна и ме взе. И вървях огорчен, с развълнуван дух; и ръката Господня беше крепко върху мене.
Душата Ми сега се смути, и що да кажа? Отче, избави Ме от тоя час? Но затова и дойдох на тоя час.
Иисус му отговори и рече: ако някой Ме люби, ще спази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него и жилище у него ще направим.
и Божият мир, който надвишава всеки ум, ще запази вашите сърца и мисли в Христа Иисуса.
Когото обичате, без да сте Го видели, и в Когото вярвайки сега, без да Го виждате, радвате се с неизказана и преславна радост,
Който има ухо, нека чуе, що Духът говори на църквите: на оногова, който побеждава, ще дам да яде от съкровената мана, и ще му дам бяло камъче, и на камъчето написано ново име, що никой не знае, освен оня, който го получава.
Ана отговори и рече: не, госпюдарю мой; аз съм жена, която душевно скърби; вино и сикер не съм пила, а изливам душата си пред Господа;