Йов 10 - Библия синодално издание (1982 г.)

ГЛАВА 10.

¹ Дотегна на душата ми моят живот; ще се предам на тъгата си; ще говоря с горчивина на душата си.

² Ще река Богу: не ме обвинявай; яви ми, защо се бориш с мене?

³ Добре ли Ти е да угнетяваш, да презираш делото на ръцете Си, а кроежа на нечестивците да осветляваш?

⁴ Нима имаш плътски очи, и гледаш, както гледа човек?

⁵ Нима Твоите дни са като дните на човек, или Твоите години са като дни на мъж,

⁶ та търсиш порок в мене и дириш грях в мене,

⁷ ако и да знаеш, че не съм беззаконник, и че няма кой да ме избави от ръката Ти?

⁸ Твоите ръце са се трудили над мене и са ме образували цял околовръст, – и Ти ме погубваш?

⁹ Спомни, че си ме изработил като глина, та на прах ли ще ме обърнеш?

¹⁰ Не Ти ли ме изля като мляко, и ме сгъсти като отвара,

¹¹ с кожа и плът ме облече, с кости и жили ме стегна,

¹² живот и милост ми дарува, и Твоята грижа пазеше духа ми?

¹³ Но и това Ти криеше в сърцето Си, – зная, че това беше у Тебе, –

¹⁴ че, ако съгреша, Ти ще забележиш и не ще оставиш греха ми без наказание.

¹⁵ Ако съм виновен, горко ми! Ако съм и прав, не ще посмея да дигна глава. Преситен съм на унижение; погледни бедствието ми:

¹⁶ то се увеличава. Ти тичаш подире ми като лъв, и отново ме нападаш и чудно действуваш върху мене.

¹⁷ Изваждаш нови Твои свидетели против мен; усилваш гнева Си против мене; и бедите, една след друга, се опълчват против мене.

¹⁸ И защо ме извади от утробата? Да бях умрял, когато ничие око не беше ме още видяло;

¹⁹ о, да бях пренесен от утробата в гроба, като да ме не е имало!

²⁰ Не са ли малки дните ми? Остави, отстъпи от мене, за да се ободря малко,

²¹ преди да отида, – та да се не върна вече, – в страната на тъмата и смъртната сянка,

²² в страната на мрака, какъвто е мракът на смъртната сянка, дето няма уредба, дето е тъмно, както самата тъма.