Битие 42:21 - Библия синодално издание (1982 г.)

²¹ И говореха си един другиму: наистина това ни е наказание за греха против брата ни; ние видяхме, как се той душевно мъчеше, когато ни молеше, ала (го) не послушахме; затова ни и постигна тая беда.

Цариградски

²¹ И рекоха си един на друг: Наистина повинни сме заради нашия брат, защото видяхме оскърбението на душата му когато ни се молеше, и го не послушахме: затова ни постигна това оскърбение.

Ревизиран

²¹ И рекоха си един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, гдето видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше и ние не го послушахме; затова ни постигна туй бедствие.

Верен

²¹ И си казаха един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, защото видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше, но ние не го послушахме. Затова ни постигна това бедствие.

Съвременен български превод (с DC books) 2013

²¹ И братята започнаха да говорят помежду си: „Наистина сме виновни пред нашия брат, чието страдание виждахме. Той ни молеше за милост, но ние не искахме да го чуем. Затова и сега ни постигна тази беда.“

Библия ревизирано издание

²¹ Те си казаха един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, че видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше и ние не го послушахме; затова ни постигна това бедствие.

Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

²¹ И казаха си един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, защото видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше и не го послушахме; затова ни постигна това бедствие.

Битие 42:21 Кръстосани препратки

Битие 41:9

Тогава главният виночерпец заговори на фараона и рече: сега си припомням греховете;

Битие 44:16

Иуда рече: какво да кажем на нашия господар? какво да говорим? с какво да се оправдаем? Бог намери неправдата на твоите раби; ето, ние сме роби на нашия господар, и ние, и оня, в чиито ръце се намери чашата.

Битие 45:3

Иосиф каза на братята си: аз съм Иосиф! Жив ли е още баща ми? Но братята му не можаха да му отговорят, защото се смутиха пред него.

Битие 50:15

Като видяха братята Иосифови, че баща им умря, казаха си: ами ако Иосиф ни намрази и поиска да ни отмъсти за всичко зло, що сме му сторили?

Второ Царе 12:13

Тогава Давид каза на Натана: съгреших пред Господа. И Натан каза на Давида: и Господ сне от тебе греха ти; ти няма да умреш;

Трето Царе 17:18

Тогава тя рече на Илия: какво имаш ти с мене, човече Божий? Дошъл си да ми напомниш моите грехове и да умориш сина ми.

Притчи 21:13

Който затуля ухото си пред писъка на сиромаха, той и сам ще пищи, – и няма да го чуят.

Притчи 28:17

Човек, виновен за проливане човешка кръв, ще бяга до гроб, за да го някой не хване.

Йеремия 2:17

Не причини ли си ти сам това, като остави твоя Господ Бог в това време, когато Той те водеше по пътя?

Йеремия 2:19

Ще те накаже нечестието ти, и твоето отстъпничество ще те изобличи; и тъй, познай и размисли, колко лошо и горчиво е туй, дето остави твоя Господ Бог, и не те е страх от Мене, казва Господ, Бог Саваот.

Йеремия 34:17

Затова тъй казва Господ: вие Ме не послушахте, щото всеки да обяви свобода на брата си и на ближния си; затова ето, Аз, казва Господ, обявявам ви свобода да се подложите на меч, на мор и на глад, и ще ви предам за озлобение по всички земни царства;

Йеремия 4:18

Това ти причиниха твоите пътища и твоите работи; от твоето нечестие ти е тъй горчиво, че достига до сърце ти.

Осия 5:15

Ще тръгна, ще се върна в Моето място, докле те не се признаят за виновни и не потърсят лицето Ми.

Числа 32:23

но, ако не сторите тъй, ще съгрешите пред Господа и за греха си ще претърпите наказание, което ще ви постигне;

Матей 7:2

защото, с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.

Марк 9:48

дето червеят им не умира, и огънят не угасва.

Лука 16:28

защото имам петима братя, та да им засвидетелствува, за да не дойдат и те в това място на мъката.

Деяния 19:18

И много от повярвалите идваха, та се изповядваха и откриваха делата си.

Послание на Яков 2:13

Защото съдът ще бъде безмилостен за оногова, който не е показал милост: милостта бива похвалявана на съда.

Първо Йоаново 1:9

Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен, за да ни прости греховете и ни очисти от всяка неправда.

Съдии 1:7

Тогава Адони-Везек рече: седемдесет царе с отсечени палци на ръцете и нозете си събираха трохи под трапезата ми; както правих аз, тъй ми и въздаде Бог. И доведоха го в Иерусалим, дето и умря.