Битие 42:21 - Библия ревизирано издание

²¹ Те си казаха един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, че видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше и ние не го послушахме; затова ни постигна това бедствие.

Цариградски

²¹ И рекоха си един на друг: Наистина повинни сме заради нашия брат, защото видяхме оскърбението на душата му когато ни се молеше, и го не послушахме: затова ни постигна това оскърбение.

Ревизиран

²¹ И рекоха си един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, гдето видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше и ние не го послушахме; затова ни постигна туй бедствие.

Верен

²¹ И си казаха един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, защото видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше, но ние не го послушахме. Затова ни постигна това бедствие.

Съвременен български превод (с DC books) 2013

²¹ И братята започнаха да говорят помежду си: „Наистина сме виновни пред нашия брат, чието страдание виждахме. Той ни молеше за милост, но ние не искахме да го чуем. Затова и сега ни постигна тази беда.“

Библия синодално издание (1982 г.)

²¹ И говореха си един другиму: наистина това ни е наказание за греха против брата ни; ние видяхме, как се той душевно мъчеше, когато ни молеше, ала (го) не послушахме; затова ни и постигна тая беда.

Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

²¹ И казаха си един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, защото видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше и не го послушахме; затова ни постигна това бедствие.

Битие 42:21 Кръстосани препратки

Битие 41:9

Тогава началникът на виночерпците говорѝ на фараона: Днес се сещам, че съм виновен.

Битие 44:16

Тогава Юда отвърна: Какво да кажем на господаря си? Какво да говорим? Или как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти; ето, роби сме на господаря си – и ние, и онзи, у когото се намери чашата.

Битие 45:3

Йосиф каза на братята си: Аз съм Йосиф, баща ми жив ли е още? Но братята му не можаха да му отговорят, защото се смутиха от присъствието му.

Битие 50:15

А като видяха Йосифовите братя, че баща им умря, си казваха: Може би Йосиф ще ни намрази и ще ни върне жестоко за цялото зло, което сме му направили.

Второ Царе 12:13

Тогава Давид каза на Натан: Съгреших пред Господа. А Натан отговори на Давид: И Господ отстрани греха ти; няма да умреш.

Трето Царе 17:18

Тогава тя каза на Илия: Какво има между мен и тебе, Божий човече? Дошъл си при мене, за да ми припомниш греховете и да умориш сина ми?

Притчи 21:13

Който запушва ушите си за вика на сиромаха, ще викне и той, но няма да бъде послушан.

Притчи 28:17

Човек, който е натоварен с кръвта на друг човек, ще побърза да отиде в ямата; никой да не го спира.

Йеремия 2:17

Не докара ли ти това сам на себе си, като си изоставил Господа, своя Бог, когато те водеше в пътя?

Йеремия 2:19

Твоето нечестие ще те накаже и твоите отстъпления ще те изобличат. И така, познай и виж, че е зло и горчиво нещо, че си изоставил Господа, своя Бог, и че нямаш страх от Мене, казва Господ, Йехова на Силите.

Йеремия 34:17

Затова така казва Господ: Вие не Ме послушахте да прогласите освобождение всеки на брат си и всеки на ближния си; ето, казва Господ, Аз прогласявам против вас свобода на меча, мора и глада; и ще ви предам да бъдете тласкани по всички царства на света.

Йеремия 4:18

Твоето поведение и твоите дела ти причиниха това; това е плодът на твоето нечестие; наистина – горчиво е, наистина – стигна до сърцето ти.

Осия 5:15

Ще си отида, ще се върна на мястото Си, докато признаят грешката си и потърсят лицето Ми; в скръбта си ще Ме търсят усърдно, като кажат:

Числа 32:23

Но ако не направите така, ще съгрешите пред Господа; и да знаете, че грехът ви ще ви намери.

Матей 7:2

Защото с каквото отсъждане съдите, с такова ще ви съдят; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери.

Марк 9:48

където „червеят им не умира и огънят не угасва“.

Лука 16:28

защото имам петима братя, за да им засвидетелства, да не би да дойдат и те на това мъчително място.

Деяния 19:18

И мнозина от повярвалите идваха и се изповядваха, и разкриваха делата си.

Послание на Яков 2:13

Защото съдът е немилостив към този, който не е показал милост. Милостта тържествува над съда.

Първо Йоаново 1:9

Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда.

Съдии 1:7

Адонивезек каза: Седемдесет царе с отсечени палци на ръцете и краката си са събирали трохи под трапезата ми; Бог ме наказа със същото, което аз съм правил. И го доведоха в Йерусалим, където и умря.