Biblia Todo Logo
Онлайн Библия
- Реклами -




Битие 42:21 - Съвременен български превод (с DC books) 2013

21 И братята започнаха да говорят помежду си: „Наистина сме виновни пред нашия брат, чието страдание виждахме. Той ни молеше за милост, но ние не искахме да го чуем. Затова и сега ни постигна тази беда.“

Вижте главата копие

Цариградски

21 И рекоха си един на друг: Наистина повинни сме заради нашия брат, защото видяхме оскърбението на душата му когато ни се молеше, и го не послушахме: затова ни постигна това оскърбение.

Вижте главата копие

Ревизиран

21 И рекоха си един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, гдето видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше и ние не го послушахме; затова ни постигна туй бедствие.

Вижте главата копие

Верен

21 И си казаха един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, защото видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше, но ние не го послушахме. Затова ни постигна това бедствие.

Вижте главата копие

Библия ревизирано издание

21 Те си казаха един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, че видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше и ние не го послушахме; затова ни постигна това бедствие.

Вижте главата копие

Библия синодално издание (1982 г.)

21 И говореха си един другиму: наистина това ни е наказание за греха против брата ни; ние видяхме, как се той душевно мъчеше, когато ни молеше, ала (го) не послушахме; затова ни и постигна тая беда.

Вижте главата копие

Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

21 И казаха си един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, защото видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше и не го послушахме; затова ни постигна това бедствие.

Вижте главата копие




Битие 42:21
29 Кръстосани препратки  

Тогава главният виночерпец каза на фараона: „Сега си спомням задължението си;


Юда отвърна: „Какво да ти кажем, господарю? Какво да измислим, за да се оправдаем пред тебе? Явно сме грешни пред Бога и нека станем твои роби ние и онзи, в чиито ръце се намери чашата.“


А Йосиф каза на братята си: „Аз съм Йосиф! Как е баща ми?“ Но братята му бяха така смутени, че не можеха да му отговорят.


След смъртта на баща им братята на Йосиф си казаха: „Ако сега Йосиф ни намрази и поиска да ни отмъсти за стореното от нас зло?“


Тогава Давид отговори на Натан: „Съгреших пред Господа.“ А Натан каза на Давид: „Господ опрости греха ти – ти няма да умреш.


Тогава тя попита Илия: „Какво общо имаш с мене, Божий човече? Дошъл си да ми припомниш греховете и да умъртвиш сина ми ли?“


Който затуля ухо за вопъла на сиромаха, и сам той ще викне, но няма да го чуят.


Човек, виновен за пролята човешка кръв, ще бяга до гроб; такъв никой няма да го подкрепи.


Не си ли причини това сам, като изостави Господа, своя Бог, по времето, когато те водеше в пустинята?


Твоето нечестие ще те накаже и твоето отстъпничество ще те изобличи. Тогава познай и виж, че е лошо и горчиво да изоставиш Господа, своя Бог, и у тебе да няма страхопочитание пред Мене, казва Господ, Бог Вседържител.


Затова така казва Господ: „Вие не Ме послушахте да обявите освобождаване на брата си. И ето, казва Господ, Аз обявявам, че против вас свободно ще действат меч, мор и глад. И участта ви ще всява ужас по всички царства на земята.


Твоето поведение и твоите дела ти причиниха това. Тази твоя злина доведе до това, че горчивината достигна до сърцето ти.“


Ще си отида, ще се върна на Своето място, докато те не се покаят и не Ме потърсят, докато не прибегнат към Мене в бедата си.


Но ако не постъпите така, ще съгрешите пред Господа; и тогава, знайте, грехът ви ще бъде възмезден.


защото, както вие съдите, така и Бог вас ще съди, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.


където червеят им не умира и огънят не угасва.


Понеже имам петима братя, нека ги предупреди, та да не дойдат и те в това място на мъката.“


И много от повярвалите идваха, изповядваха се и откриваха делата си.


Защото съдът ще бъде безмилостен за онзи, който не е проявил милост. Милостта тържествува над съда.


Ако изповядаме греховете си, Бог е верен на обещанието Си, справедлив е, ще ни прости греховете и ще ни очисти от всяка неправда.


Тогава Адони-Везек каза: „Седемдесет царе с отсечени палци на ръцете и краката си са събирали трохи под трапезата ми; както съм правил аз, така ми въздаде и Бог.“ Доведоха го в Йерусалим, където и умря.


Последвай ни:

Реклами


Реклами