И видя Господ (Бог), че развратът между човеците на земята е голям, и че всичките им сърдечни мисли и помисли бяха зло във всяко време;
Исаия 65:2 - Библия синодално издание (1982 г.) Весден простирах ръце Си към непокорния народ, който ходеше в недобър път, по своите помисли, – Цариградски Прострех ръцете си вес ден Към непокорливи люде, Които ходят по път не добър Вслед своите помишления: Ревизиран Простирах ръцете си цял ден Към бунтовнически люде, Които ходят по недобър път След своите помисли, - Верен Простирах ръцете Си цял ден към народ непокорен, който ходи по недобър път след своите помисли; Съвременен български превод (с DC books) 2013 Всеки ден протягах ръцете Си към непокорния народ, който ходеше по лош път според своите помисли. Библия ревизирано издание Протягах ръцете си цял ден към бунтовнически народ, които ходят по лош път след своите помисли – Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Простирах ръцете Си цял ден към един непокорен народ, който ходи по недобър път след своите помисли – |
И видя Господ (Бог), че развратът между човеците на земята е голям, и че всичките им сърдечни мисли и помисли бяха зло във всяко време;
Чуйте, небеса, и слушай, земьо, защото Господ говори: Аз възпитах и въздигнах синове, а те се побуниха против Мене.
твоите князе са законопрестъпници и съучастници на крадци; те всички обичат подаръци и ламтят за награда; не закрилят сирак, и тъжба на вдовица не стига до тях.
Горко на непокорните синове, казва Господ, които правят съвещания, но без Мене, и сключват съюзи, но не по Моя Дух, за да прибавят грях към грях:
Защото това е народ размирен, деца лъжливи, деца, които не искат да слушат закона Господен,
Нечестивецът да остави пътя си, и беззаконникът – помислите си, и да се обърне към Господа, нашия Бог, – и Той ще го помилува, защото е многомилостив.
Но те се възбунтуваха и огорчиха Светия Негов Дух; затова Той им стана неприятел: Сам воюва против тях.
Защото Аз зная деянията им и мислите им; и ето, ще дойда да събера всички народи и езици, и те ще дойдат и ще видят славата Ми.
А (беззаконник,) който коли вол, е също, като който убива човек; който принася агне в жертва, е също, като който удушва куче; който принася семидал, е също, като който принася свинска кръв; който кади тамян (за спомен), е също, като който се моли на идол; и както те са избрали своите си пътища, и душата им намира удоволствие в гнусотиите им, –
тъй и Аз ще употребя тяхната измама и ще напратя върху им това, що е за тях ужасно; защото виках – и нямаше кой да отговаря, говорих – и те не слушаха, а вършеха зло пред очите Ми и избираха, каквото Ми беше неугодно.
Но те казват: „не се надявай; ние ще си живеем, според както си щем, и ще постъпваме всеки според упорството на злото си сърце.“
В него време ще нарекат Иерусалим престол на Господа; и всички народи заради името Господне ще се съберат в Иерусалим и няма вече да постъпват по упорството на лошото си сърце.
Измий злото от сърце си, Иерусалиме, за да се спасиш: докога ще се гнездят злочестиви мисли в тебе?
Но те не послушаха и не наклониха ухо, и живяха по внушението и по упорството на злото си сърце, и обърнаха Ми гръб, а не лице.
и да ги носите в ресните, та, кога ги гледате, да си спомняте за всички заповеди Господни и да ги изпълнявате и да не вървите след сърцето си и очите си, които ви влекат към блудодеяние,
защото от сърцето излизат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули:
Иерусалиме, Иерусалиме, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените при тебе! Колко пъти съм искал да събера чедата ти, както кокошка събира пилците си под крилете, и не рачихте!
Иерусалиме, Иерусалиме, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените при тебе! Колко пъти съм искал да събера чедата ти, както кокошка събира пилците си под крилете, и не рачихте!
Но по твоята упоритост и неразкаяно сърце си събираш гняв за деня на гнева, когато се открие праведният съд от Бога,
такъв човек, който, като чуе думите на тая клетва, да се похвали в сърцето си и каже: „добре ще ми бъде, макар че ще ходя по прищевките на сърцето си“; тъй ще пропадне ситият заедно с гладния;
защото аз зная твоето упорство и твърдоглавие; ето и сега, когато живея с вас, вие сте упорити пред Господа; колко повече след смъртта ми?
Помни, не забравяй, колко си гневил Господа, твоя Бог, в пустинята: от самия оня ден, когато излязохте из Египетската земя, та докато пристигнахте на това място, вие се противихте на Господа.