В тоя ден сключи Господ завет с Аврама, като рече: на твоето потомство Аз давам тая земя, от Египетската река до голямата река, река Ефрат;
Ефесяни 2:12 - Библия синодално издание (1982 г.) че вие бяхте тогава без Христа, отстранени от израилското общество, чужди към заветите на обещанието, лишени от надежда и безбожници в света; Още версииЦариградски че в онова време бяхте без Христа, отчуждени от гражданството Израилево, и странни от заветите на обещанието, без да имате надежда, и без Бога бяхте на света; Ревизиран в онова време бяхте отделени от Христа, странни на Израилевото гражданство и чужденци към заветите на обещанието, без да имате надежда и без Бога на света. Новият завет: съвременен превод по онова време бяхте без Христос, бяхте изключени от общността на Израел, бяхте чужди на заветите, свързани с Божието обещание, и живеехте в този свят без надежда и без Бог. Верен в онова време бяхте без Христос, отлъчени от израилевото гражданство и чужди на заветите на обещанието, без да имате никаква надежда и без Бог на света. Съвременен български превод (с DC books) 2013 помнете, че бяхте в онова време без Христос, отстранени от Израилското общество и чужди на заветите на обещанието, лишени от надеждата и без Бога в света. Библия ревизирано издание в онова време бяхте отделени от Христос, отстранени от Израилевото гражданство и чужденци към заветите на обещанието, без да имате надежда и без Бога на света. |
В тоя ден сключи Господ завет с Аврама, като рече: на твоето потомство Аз давам тая земя, от Египетската река до голямата река, река Ефрат;
Много дни Израил ще бъде без истиннаго Бога, без свещеник, който да поучава, и без закон;
Отговориха им Зоровавел, Иисус и другите отценачалници израилски: не бива да градите заедно с нас дом на нашия Бог; ние сами ще градим дом на Господа, Бога Израилев, както ни заповяда Кир, цар персийски.
Близко е времето му, и не ще закъснеят дните му; защото Господ ще помилва Иакова и пак ще обикне Израиля; ще ги засели в земята им, ще се присъединят към тях другоземци и ще се прилепят към дома Иаковов.
Тъй казва Господ, Цар на Израиля и негов Изкупител, Господ Саваот: Аз съм първият, и Аз съм последният; и освен Мене няма бог;
Съберете се и дойдете, приближете се всички, оцелели от народите. Неразбрани са ония, които носят дървения си идол и се молят на бог, който не спасява.
Тогава ще дойдат другоземци и ще пасат стадата ви; синове на чуждестранци ще бъдат ваши земеделци и ваши лозари.
Надеждо на Израиля, негов Спасител в скръбно време! Защо си като чужд в тая земя, като пътник, отбил се да пренощува?
Ти, Господи, си Израилева надежда; всички, които Те оставят, ще се посрамят. „Които отстъпват от Мене, ще бъдат на пръст написани, защото оставиха Господа, извора на жива вода.“
И ще бъде ръката Ми против тия пророци, които виждат суета и предсказват лъжа; в съвета на Моя народ те не ще бъдат, в списъка на дома Израилев не ще бъдат вписани и в земята Израилева не ще влязат; и ще познаете, че Аз съм Господ Бог.
И ще сключа с тях завет за мир, вечен завет ще бъде с тях. И ще ги уредя, ще ги размножа и ще туря сред тях Моето светилище навеки.
И разделете я по жребие за наследство на себе си и на другоземците, които живеят у вас, които са родили у вас деца; и те между Израилевите синове трябва да се считат наравно с туземците, и те с вас ще вземат дял между Израилевите колена.
Защото дълго време синовете Израилеви ще останат без цар, без княз и без жертви, без жертвеник, без ефод и терафим.
Всички възнасяни светини, които синовете Израилеви възнасят Господу, чрез вечно узаконение давам на тебе и синовете ти и дъщерите ти заедно с тебе; това е завет солен, вечен пред Господа, даден за тебе и за потомството ти заедно с тебе.
Имам и други овци, които не са от тая кошара, и тях трябва да приведа; и ще чуят гласа Ми, и ще бъде едно стадо и един Пастир.
Аз съм лозата, вие пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото без Мене не можете да вършите нищо.
Вие се кланяте на това, което не знаете, а ние се кланяме на това, което знаем, защото спасението е от иудеите.
Защото за вас е обещанието, за вашите деца и за всички далечни, които би призовал Господ, Бог наш.
По тая причина ви и повиках да се видим и поговорим; защото заради надеждата Израилева съм окован с тия вериги.
Вие сте синове на пророците и на завета, който Бог бе завещал на отците ви, думайки на Авраама: „и в твоето, семе ще бъдат благословени всички земни племена“.
Сиреч, не чедата на плътта са чеда Божии, а чедата на обещанието, те се признават за потомство.
Но тогава, понеже не знаехте Бога, служехте на богове, които по естество не са богове;
бидейки помрачени в разума, отстранени в Божия живот поради тяхното невежество и ожесточението на сърцето им;
И вас, които някога бяхте отстранени от Бога и Негови врагове поради разположение към лоши дела,
на които Бог пожела да покаже, какво богатство на слава има за езичниците в тази тайна, именно, че Христос, упованието на славата, е във вас;
при надеждата на отреденото вам на небесата, за което по-преди чухте от истинското слово на благовестието,
Не искам, братя, вие да не знаете за починалите, за да не скърбите, както и другите, които нямат надежда.
А Сам Господ наш Иисус Христос, и Бог и Отец наш, Който ни възлюби и чрез благодатта Си ни даде вечна утеха и блага надежда,
Павел, апостол Иисус Христов по повеление на Бога, нашия Спасител, и на Господа Иисуса Христа, нашата надежда, –
угасиха огнена сила, избягнаха острието на меча, от немощни станаха крепки, бидоха силни на война, обърнаха на бяг чужди пълчища,
та чрез две неизменни неща. в които не е възможно Бог да излъже, да имаме твърда утеха ние, които прибягнахме да се хванем о предстоящата нам надежда,
А сега Той получи толкова по-добро служение, колкото е и Ходатай на по-добър завет, основан на по-добри обещания.
повярвалите чрез Него в Бога, Който Го възкреси от мъртвите и Му даде слава, та вярата ви и надеждата ви да бъдат в Бога.
Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който по голямата Си милост, чрез възкресението на Иисуса Христа от мъртвите, ни възроди за жива надежда,
Господа Бога светете в сърцата си; бъдете всякога готови с кротост и боязън да отговаряте всекиму, който иска от вас сметка за вашата надежда,