Римляни 9 - Библия синодално издание (1982 г.)

ГЛАВА 9.

¹ Истина говоря в Христа, не лъжа, – свидетелствува ми моята съвест чрез Духа Светаго, –

² че ми е голяма скръб и непрестанна мъка на сърце;

³ молил бих се сам аз да бъда отлъчен от Христа за братята си, мои сродници по плът,

⁴ които са израилтяни, на които принадлежи осиновяване и слава, завети и законоположения, богослужение и обещания;

⁵ техни са и отците, от тях е и Христос по плът, Който е над всички Бог, благословен вовеки, амин.

⁶ Ала това не ще рече, че словото Божие не се е сбъднало: понеже не всички, които са от Израиля, са израилтяни,

⁷ нито са всички чеда на Авраама, затова че са негово семе; но казано е: „от Исаака потомство ще се назове с твое име“.

⁸ Сиреч, не чедата на плътта са чеда Божии, а чедата на обещанието, те се признават за потомство.

⁹ Защото думите на обещанието са тия: „по това време ще дойда, и Сарра ще има син“.

¹⁰ И не само със Сарра, но тъй беше и с Ревека, която зачена наведнъж двама сина от Исаака, нашия баща;

¹¹ защото, докле не бяха се още родили и не бяха направили нищо добро или лошо (за да се знае, че Божието решение в избора зависи не от дела, а от Призоваващия),

¹² беше ѝ казано: „по-големият ще робува на по-малкия“,

¹³ както е и писано: „Иакова възлюбих, а Исава намразих“.

¹⁴ Какво, прочее, ще кажем? Нима неправда има у Бога? Съвсем не.

¹⁵ Защото Той казва на Моисея: „който е за помилуване, ще го помилувам, и който е за съжаляване, ще го съжаля“.

¹⁶ И тъй, това зависи не от оногова, който желае, нито от оногова, който тича, а от Бога, Който милува.

¹⁷ Защото Писанието казва на фараона: „тъкмо за това те издигнах, за да покажа над тебе силата Си, и за да бъде името Ми проповядвано по цяла земя“.

¹⁸ И тъй, когото иска, милува, а когото иска, ожесточава.

¹⁹ Но ще ми кажеш: а защо още обвинява? Кой се е възпротивил на волята Му?

²⁰ Ами ти, човече, кой си, та спориш с Бога? Изделието нима ще каже на майстора си: защо си ме тъй направил?

²¹ Или грънчарят не е властен над глината, та от едно и също месиво да направи един съд за почетна употреба, а друг – за долна?

²² Какво от туй, ако Бог, желаейки да покаже гнева Си и да яви мощта Си с голямо дълготърпение, понесе някои съдове на гняв, приготвени за погибел?

²³ и ако Той, за да яви богатството на Своята слава над някои съдове на милосърдие, приготвени от Него за слава,

²⁴ помилува нас, които Той призва не само от иудеи, но и от езичници?

²⁵ както и в Осия казва: „ще нарека Мой народ оня, който не беше Мой народ, и възлюбена – невъзлюбената“.

²⁶ „И на онова място, дето им е казано: вие сте не Мой народ, там ще бъдат наречени синове на живия Бог“.

²⁷ А Исаия се провиква за Израиля: „ако броят на синовете Израилеви бъде колкото морския пясък, остатъкът само ще се спаси;

²⁸ защото Господ ще завърши делото и ще реши по правда: Господ ще извърши решително дело на земята“.

²⁹ И, както предрече Исаия, „ако Господ Саваот не бе ни оставил семе, щяхме да станем като Содом и щяхме да заприличаме на Гомора“.

³⁰ Какво, прочее, ще кажем? Езичниците, които не търсеха оправдание, получиха оправдание, и то оправдание чрез вярата.

³¹ А Израил, който търсеше закона на правдата, не достигна до закона на правдата.

³² Защо? Затова че търсеха не от вярата, а като че от делата на закона. Защото се препънаха о Камъка на препъване,

³³ както е писано: „ето, полагам в Сион Камък на препъване и Камък на съблазън; и всеки, който вярва в Него, няма да се посрами“.