Еклисиаст 8:16 - Библия синодално издание (1982 г.) Кога обърнах сърцето си към това, да постигна мъдрост и да разгледам работите, що се вършат на земята, и сред които човек не знае сън ни денем, ни нощем, – Цариградски Като дадох сърдцето си да позная мъдростта, И да видя труденето което ставаше по земята, (Защото на някои очите ни дене ни ноще виждат сън,) Ревизиран Когато предадох сърцето си да позная мъдростта, И да видя труденето, което ставаше по земята, Как очите на някои не виждат сън ни денем ни нощем, Верен Когато предадох сърцето си да позная мъдростта и да видя работата, която се върши на земята – макар че човек не вижда сън с очите си нито денем, нито нощем – Съвременен български превод (с DC books) 2013 Когато насочих стремежа си да постигна мъдрост и да обгледам делата, които се вършат по земята – как очите на някои ни денем, ни нощем не виждат сън, – Библия ревизирано издание Когато предадох сърцето си да позная мъдростта и да видя труда, който ставаше по земята, как очите на някои не виждат сън нито денем, нито нощем, Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Когато предадох сърцето си да позная мъдростта и да видя онова, което става по земята, – как очите на някои не виждат сън ни денем, ни нощем, – |
и насочих сърцето си да издирвам и изпитвам чрез мъдрост всичко, що става под небето; това тежко занятие даде Бог на синовете човешки, за да се упражняват с него.
Видях всички работи, които се вършат под слънцето, и ето – всичко е суета и гонене на вятър.
И насочих сърцето си да познае мъдрост, да познае безумие и глупост; но узнах, че и това е гонене на вятър;
Понеже всичките му дни са скърби, и трудовете му – безпокойство; дори и нощем сърцето му не знае покой. – И това е суета!
човек самотен, другиго си няма; няма ни син, ни брат, а пък на всичките му трудове край няма, и очите му се не насищат на богатство. „За кого ли пък – казва той – се трудя и лишавам от блага душата си?“ – И това е суета и нехубава работа.
Има един мъчителен недъг, който съм видял под слънцето: богатство, пазено от притежателя му за негова вреда.
Обърнах се със сърцето си, за да узная, изуча и издиря мъдростта и разума, и да позная нечестието на глупостта, невежеството и безумието, –
Всичко това видях, и обръщах сърцето си към всяка работа, що се върши под слънцето. Бива време, кога човек господарува над човека за своя вреда.