Biblia Todo Logo
Онлайн Библия
- Реклами -




Еклисиаст 8:16 - Ревизиран

16 Когато предадох сърцето си да позная мъдростта, И да видя труденето, което ставаше по земята, Как очите на някои не виждат сън ни денем ни нощем,

Вижте главата копие

Цариградски

16 Като дадох сърдцето си да позная мъдростта, И да видя труденето което ставаше по земята, (Защото на някои очите ни дене ни ноще виждат сън,)

Вижте главата копие

Верен

16 Когато предадох сърцето си да позная мъдростта и да видя работата, която се върши на земята – макар че човек не вижда сън с очите си нито денем, нито нощем –

Вижте главата копие

Съвременен български превод (с DC books) 2013

16 Когато насочих стремежа си да постигна мъдрост и да обгледам делата, които се вършат по земята – как очите на някои ни денем, ни нощем не виждат сън, –

Вижте главата копие

Библия ревизирано издание

16 Когато предадох сърцето си да позная мъдростта и да видя труда, който ставаше по земята, как очите на някои не виждат сън нито денем, нито нощем,

Вижте главата копие

Библия синодално издание (1982 г.)

16 Кога обърнах сърцето си към това, да постигна мъдрост и да разгледам работите, що се вършат на земята, и сред които човек не знае сън ни денем, ни нощем, –

Вижте главата копие




Еклисиаст 8:16
11 Кръстосани препратки  

Ето как беше с мене: деня пекът ме изнуряваше, а нощя - мразът, и сънят бягаше от очите ми.


Безполезно е за вас да ставате рано, да лягате толкоз късно, И да ядете хляба на труда, <Тъй като и> в сън <Господ> дава на Възлюбения Си.


И предадох сърцето си да издиря И да изпитам чрез мъдростта Относно всичко що става под небето. Тежък е тоя труд, който Бог е дал на човешките чада За да се трудят в него.


Видях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятър.


И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, И да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.


Понеже всичките му дни са <само> печал, И трудовете му скръб; И още и нощем сърцето му не си почива. И това е суета.


Има такъв, който е самичък, който няма другар, Да! Няма нито син, нито брат; Но пак няма край на многото му труд, Нито се насища окото му с богатство, И <той не дума>: За кого, прочее, се трудя аз И лишавам душата си от благо? И това е суета и тежък труд.


Сънят на работникът е сладък, малко ли <е> ял, или много; А пресищането на богатия не го оставя да спи.


Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;


Понеже не знае какво има да стане; Защото кой може да му яви как ще бъде?


Всичко това видях, като занимах сърцето си С всяко дело, което става под слънцето, <Че има> време, когато човек властвува над човека за негова повреда.


Последвай ни:

Реклами


Реклами