Онлайн Библия

Реклами


Цялата библия Старият завет Нов завет




Деяния 5:26 - Библия синодално издание (1982 г.)

Тогава воеводата отиде със слугите и ги доведе, но без насилие; защото се бояха от народа, да не избие самите тях с камъни;

Вижте главата

Още версии

Цариградски

Тогаз отиде войводата със слугите и доведе ги, не на сила; защото се боеха от народа да ги не убият с камене.

Вижте главата

Ревизиран

Тогава отиде началникът със служителите и ги доведе, <обаче>, без насилие, защото се бояха от людете, да не би да ги замерват с камъни.

Вижте главата

Новият завет: съвременен превод

Тогава началникът на храмовата стража отиде с войниците си и ги доведе, без да използва сила срещу тях, тъй като се страхуваше, че народът може да убие с камъни него и войниците му.

Вижте главата

Верен

Тогава началникът отиде със служителите и ги доведе без насилие, защото се бояха от народа, да не би да ги убият с камъни.

Вижте главата

Съвременен български превод (с DC books) 2013

Тогава началникът отиде със стражите и ги доведе, но без насилие, защото се бояха да не бъдат избити с камъни от народа.

Вижте главата

Библия ревизирано издание

Тогава началникът отиде със служителите и ги доведе, обаче без насилие, защото се бояха от народа, да не би да ги замерват с камъни.

Вижте главата
Други преводи



Деяния 5:26
13 Кръстосани препратки  

И искаше да го убие, ала се боеше от народа, понеже го имаха за пророк.


Ако ли речем – от човеците, боим се от народа, понеже всички имат Иоана за пророк.


но казваха: само не на празника, за да не стане смут у народа.


Петър пък вървеше след Него отдалеч до двора на първосвещеника; и, като влезе вътре, седна със слугите, за да види края.


И в тоя час първосвещениците и книжниците поискаха да турят ръка на Него, понеже разбраха, че Той за тях каза тая притча, ала се побояха от народа.


Ако ли речем, от човеците, целият народ ще ни избие с камъни, понеже е уверен, че Иоан бе пророк.


а първосвещениците и книжниците диреха, като как да Го погубят, защото се бояха от народа.


И той отиде и се наговори с първосвещениците и воеводите, как да им Го предаде.


А те, като ги заплашиха, пуснаха ги, понеже поради народа не намираха как да ги накажат; защото всички прославяха Бога за станалото.


От другите пък никой не смееше да се допре до тях; ала народът ги величаеше.


Но когато слугите отидоха, не ги намериха в тъмницата и, като се върнаха, известиха


Когато чуха тия думи първосвещеникът, воеводата при храма и другите първосвещеници, бяха в недоумение за тях, не знаейки, какво ли ще е това.


Но някой си дойде, та им обади и рече: ето, мъжете, които затворихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа.