Онлайн Библия

Реклами


Цялата библия Старият завет Нов завет




Деяния 4:17 - Библия синодално издание (1982 г.)

но, за да се не разгласи това още повече между народа, нека строго да ги заплашим да не говорят вече за това име на никой човек.

Вижте главата

Още версии

Цариградски

Но за да се не разнесе повече в народа, със заплашване да им запретим да не говорят вече в това име на никого человека.

Вижте главата

Ревизиран

Но за да се не разнася повече между людете, нека ги заплашим, та да не говорят вече никому в това име.

Вижте главата

Новият завет: съвременен превод

Но за да не продължи да се разпространява това учение сред народа, ще ги предупредим повече на никого да не говорят в това име.“

Вижте главата

Верен

Но за да не се разнася повече между народа, нека строго да ги заплашим, за да не говорят вече на никого в това Име.

Вижте главата

Съвременен български превод (с DC books) 2013

Но за да не се разгласи още повече сред народа, нека строго ги заплашим да не говорят вече на никого за Този Човек.“

Вижте главата

Библия ревизирано издание

Но за да не се разнася повече между народа, нека ги заплашим, за да не говорят вече на никого в това име.

Вижте главата
Други преводи



Деяния 4:17
25 Кръстосани препратки  

Тогава князете казаха на царя: „тоя човек да бъде предаден на смърт, защото прави да отслабват ръцете на войниците, които остават в тоя град, ръцете на целия народ, като им говори такива думи; защото тоя човек желае не добруване на тоя народ, а злощастие“.


А поихте назореите с вино и на пророците заповядахте, думайки: не пророкувайте.


затова заповядай да се запази гробът до третия ден, да не би учениците Му да отидат нощем да Го откраднат и да кажат народу: възкръсна от мъртвите. И последната измама ще бъде по-лоша от първата.


И очите им се отвориха, а Иисус им строго заповяда: гледайте, никой да не узнае.


Но всичко това ще ви сторят заради Моето име, защото не знаят Оногова, Който Ме е пратил.


А те, като ги заплашиха, пуснаха ги, понеже поради народа не намираха как да ги накажат; защото всички прославяха Бога за станалото.


Когато чуха тия думи първосвещеникът, воеводата при храма и другите първосвещеници, бяха в недоумение за тях, не знаейки, какво ли ще е това.


не ви ли строго поръчахме да не поучавате в това име? пък вие ето, напълнихте Иерусалим с вашето учение, и искате да направите да дойде върху нас кръвта на Тоя Човек.


И вие, господарите, също тъй се отнасяйте към тях и бъдете умерени в строгостта, знаейки, че и над сами вас и над тях има в небесата Господар, у Когото няма лицеприятие.


Защото от вас проехтя словото Господне не само в Македония и Ахаия, но и навред се пронесе славата за вашата вяра в Бога, тъй че няма нужда ние нищо да казваме.


кога Го хулеха, Той не отвръщаше с хули; кога страдаше, не заплашваше, а предоставяше това на Праведния Съдия;