Когато зидарите положиха основите на храма Господен, поставиха свещеници, с одеждите им и с тръби, и левити – синове Асафови – с кимвали, за да славят Господа по наредбите на Давида, цар Израилев.
Агей 2:15 - Библия синодално издание (1982 г.) Сега обърнете сърцето си за времето от тоя ден и назад, когато още не беше положен камък върху камък в храма Господен. Цариградски И сега смислете се от този ден и нататък, преди да се положи камик върху камик в храма Господен. Ревизиран И сега, ви моля, размислете <как беше> в миналото до днес {Еврейски: От днес и надире.}, преди да е бил положен камък върху камък в Господния храм: Верен И сега, внимавайте от този ден и нататък, преди да е положен камък върху камък в ГОСПОДНИЯ храм! Съвременен български превод (с DC books) 2013 „А сега насочете вниманието си към миналото до днес, преди да е положен камък върху камък в Господния храм. Библия ревизирано издание И сега ви моля, размислете как беше в миналото до днес, преди да е бил положен камък върху камък в Господния храм: Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г А сега помислете си как е било в миналото, преди да е бил положен камък върху камък в Господния храм. |
Когато зидарите положиха основите на храма Господен, поставиха свещеници, с одеждите им и с тръби, и левити – синове Асафови – с кимвали, за да славят Господа по наредбите на Давида, цар Израилев.
на техните пиршества има и китара, и гусла, и тимпан, и свирка, и вино; а към делата на Господа те и не поглеждат, нито помислят за деянията на Неговите ръце.
„Каква работа имам още с идолите?“ ще рече Ефрем. – Аз ще го чуя и милостно ще погледна на него; Аз ще бъда като зелен кипарис: от Мене ще ти бъдат плодовете.
Дохождаха при кръстец, който може да даде двайсет мери, и се оказваха само десет; дохождаха при чебър, за да нагребат петдесет мери от него, и се оказваха само двайсет.
Обърнете сърцето си за времето от тоя ден и назад, от двайсет и четвъртия ден на деветия месец, от оня ден, когато беше основан храмът Господен; обърнете сърцето си:
Защото преди ония дни нямаше заплата за човека, нито награда за труда на животните; нито за дохождащия, нито за отиващия имаше спокойствие от врага; и допущах Аз всеки човек да враждува против другиго.
А сега за остатъка от тоя народ Аз не съм такъв, както в по-напрежни дни, казва Господ Саваот.
А какъв плод имахте тогава? Такива дела, от които сега се срамувате, защото техният край е смърт.