Тогава прогласих пост там, при реката Аава, за да се смирим пред нашия Бог и да просим от Него добър път за нас, за децата ни и за целия ни имот.
Псалми 137:1 - Библия ревизирано издание При реките на Вавилон, там седнахме. Да! Плакахме, когато си спомняхме за Сион; Цариградски (по Слав. 136) При Вавилонските реки, там седнахме, И плакахме когато поменахме Сиона. Ревизиран (По слав. 136) При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона; Верен (По слав. 136) При реките на Вавилон, там седяхме и плачехме, когато си спомняхме Сион. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Край реките на Вавилония – там стояхме и плачехме, когато си спомняхме за Сион. Библия синодално издание (1982 г.) Славя Те от все сърце, пея Ти пред боговете, (задето послуша всички думи на устата ми;) Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г При реките на Вавилон, там седяхме и плачехме, когато си спомняхме за Сион; |
Тогава прогласих пост там, при реката Аава, за да се смирим пред нашия Бог и да просим от Него добър път за нас, за децата ни и за целия ни имот.
Тогава, на дванадесетия ден от първия месец станахме от реката Аава, за да отидем в Йерусалим; и ръката на нашия Бог беше над нас за добро и ни избави от неприятелска ръка и от причакващи по пътя.
И казах на царя: Да живее царят довека! Как да не е посърнало лицето ми, когато градът, мястото на гробищата на бащите ми, е запустял и портите му са изгорени с огън.
Изливам душата си дълбоко в мене, като си напомням това – как отивах с множеството и завеждах шествието в Божия дом с глас на радост и на хваление, с множеството, което празнуваше.
Развеселете се с йерусалимската дъщеря и се радвайте с нея, всички вие, които я обичате; развеселете се с нея в радостта ѝ, всички вие, които скърбите за нея;
Вземи пояса, който си купил, който е на кръста ти, и стани и иди при Ефрат, и го скрий там в някоя пукнатина на канарата.
Не седях в събрание на веселещите се, нито се радвах с тях; седях сам поради ръката Ти, защото Ти ме изпълни с негодувание.
О, ти, който живееш край много води, който изобилстваш със съкровища, краят ти дойде, границата на сребролюбието ти.
Ето гласа на дъщерята на народа Ми, която вика от далечна земя: Господ не е ли в Сион? Царят му не е ли в него? Защо Ме разгневиха с изваяните си идоли, с чуждите суети?
Затова аз плача; окото ми, окото ми пролива сълзи, защото се отдалечи от мен Утешителят, Който би възобновил живота ми; синовете ми погинаха, защото неприятелят надделя.
Сърцето им извика към Господа: Стено на сионовата дъщеря, проливай като поток сълзи денем и нощем; не си давай почивка; да не изсъхва зеницата на окото ти.
В тридесетата година, четвъртия месец, на петия ден от месеца, докато бях между пленниците при реката Ховар, небесата се отвориха и аз видях Божии видения.
Господнето слово дойде нарочно към свещеника Йезекиил, син на Вузия, в Халдейската земя, при реката Ховар; и там Господнята ръка беше върху него.
Тогава дойдох в Телавив при пленниците, които живееха при реката Ховар, и се настаних там, където те бяха настанени; и там останах смаян между тях седем дни.
Тогава обърнах лицето си към Господа Бога, за да отправя към Него молитва и молби с пост, вретище и пепел.
А на двамата си свидетели ще дам да пророкуват хиляда двеста и шестдесет дни, облечени във вретища.