Йеремия 15 - Библия ревизирано издание

Присъдата над Юдея

¹ Но Господ ми каза: Даже Моисей и Самуил ако биха застанали пред Мене, пак душата Ми не би се смилила над този народ. Отпъди ги от лицето Ми и нека си излязат.

² А когато ти кажат: Къде да излезем? Тогава ще им отговориш: Така казва Господ: Които са за смърт – на смърт, и които са за меч – под меч; и които са за глад – на глад, и които са за плен – в плен.

³ И ще им докарам четири вида язви, казва Господ: Мечът да заколи и кучетата да разкъсат, а небесните птици и земните зверове да изядат и да изтребят.

⁴ И ще ги направя да бъдат тласкани по всичките царства на света заради Манасия, син на Юдейския цар Езекия, заради това, което стори в Йерусалим.

⁵ Защото кой ще се умилостиви за теб, Йерусалиме? Или кой ще те пожали? Или кой ще се обърне да те попита: Как си?

⁶ Ти си Ме отхвърлил, казва Господ, отишъл си назад, затова ще простра ръката Си против теб и ще те погубя; дотегна Ми да показвам милост.

⁷ И ще отвея с веяло в портите на тази земя, ще ги оставя без деца, ще изтребя народа Си, защото не се връщат от пътищата си.

⁸ Вдовиците им се умножиха пред Мене повече от морския пясък; на пладне доведох грабител върху тях против майката на младите; внезапно докарах върху нея мъка и ужаси.

⁹ Онази, която роди седем, изнемощя, предаде дух; нейното слънце залезе, когато беше още ден, тя беше посрамена и смутена; а останалите от тях ще предам на меч пред неприятелите им, казва Господ.

Жалбата на Йеремия и Божият отговор

¹⁰ Горко ми, майко моя, затова, че си ме родила човек за каране и човек за препиране с целия свят! Аз нито съм давал с лихва, нито са ми давали с лихва, все пак обаче всеки от тях ме кълне.

¹¹ Господ ми каза: Непременно ще те укрепя за добро; непременно ще заставя неприятеля да ти се моли в лошо време и в скръбно време.

¹² Има ли желязо, което може да счупи северното желязо и медта?

¹³ Имота и съкровищата ти ще предам на разграбване без замяна и по всички твои предели, и то поради всичките ти грехове.

¹⁴ И ще те отведа с неприятелите ти в страна, която не познаваш; защото огънят на гнева Ми се запали и ще гори върху вас.

¹⁵ Ти, Господи, познаваш делото ми; спомни си за мене; посети ме и отплати за мене на гонителите ми; в дълготърпението Си не ме погубвай. Знай, че заради Тебе претърпях укор.

¹⁶ Като намерих Твоите думи, ги изядох и Твоето слово ми беше радост и веселие на сърцето; защото се наричам с Твоето име, Господи, Боже на Силите.

¹⁷ Не седях в събрание на веселещите се, нито се радвах с тях; седях сам поради ръката Ти, защото Ти ме изпълни с негодувание.

¹⁸ Защо е постоянна болката ми и раната ми – така тежка, че не приема изцеление? Ще ми станеш ли като измамлив поток, като непостоянни води?

¹⁹ Затова така казва Господ: Ако се върнеш от този си ум, тогава пак ще те възстановя, за да стоиш пред Мен; и ако отделиш скъпоценното от нищожното, тогава ще те направя да бъдеш като Моите уста. Те нека се обърнат към тебе, но ти не се обръщай към тях.

²⁰ И ще те направя срещу този народ яка медна стена; те ще воюват против тебе, но няма да те надвият, защото Аз съм с тебе, за да те избавям и да те отървавам, казва Господ.

²¹ Ще те отърва от ръката на нечестивите и ще те изкупя от ръката на насилниците.