Псалми 42 - Библия ревизирано издание

Печал и утеха за благочестивия

(По слав. 41.)

¹ За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Както еленът пъхти за водните потоци, така душата ми въздиша за Тебе, Боже.

² Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог; кога ще дойда и ще се явя пред Бога?

³ Моите сълзи ми станаха храна денем и нощем, като непрестанно ми казват: Къде е твоят Бог?

⁴ Изливам душата си дълбоко в мене, като си напомням това – как отивах с множеството и завеждах шествието в Божия дом с глас на радост и на хваление, с множеството, което празнуваше.

⁵ Защо си отпаднала, душо моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; защото аз още ще Го славословя за помощта от лицето Му.

⁶ Боже мой, душата ми е отпаднала дълбоко в мене; затова си спомням за Теб от земята на Йордан и на планините Ермон, от гората Мисар.

⁷ Бездна призовава бездна с шума на Твоите водопади; всички Твои вълни и развълнувани води преминаха над мене;

⁸ но пак денем Господ ще заръча за мене милостта Си и нощем песента Му ще бъде с мен и молитвата към Бога на живота ми.

⁹ Ще кажа на Бога, моята канара: Защо си ме забравил? Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля?

¹⁰ Като че смазват костите ми, противниците ми ме укоряват и непрестанно ми казват: Къде е твоят Бог?

¹¹ Защо си отпаднала, душо моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; аз още ще Го славословя; Той е помощ на лицето ми и Бог мой.