Исаия 59:11 - Библия ревизирано издание Всички ревем като мечки и горчиво стенем като гълъби; очакваме правосъдие, но няма, избавление, но е далеч от нас. Цариградски Всички ревем като мечки, И непрестанно стенем като гълъби: Съдба очакваме, но няма, - Спасение, но е далеч от нас. Ревизиран Всички ревем като мечки, и горчиво стенем като гълъби; Очакваме правосъдие, но няма, - Избавление, но е далеч от нас. Верен Всички ревем като мечки, и като гълъби стенем, стенем... Надяваме се на правосъдие, но няма; на спасение, но е далеч от нас. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Всички ръмжим като мечки и гукаме също като гълъби, надяваме се на справедливост, но за нас няма спасение, то е далече. Библия синодално издание (1982 г.) Всички ревем като мечки и стенем като гълъби, чакаме съд, и няма го, – спасение, но то е далеч от нас. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Всички ревем като мечки и горчиво стенем като гълъби. Чакаме правосъдие, но няма; избавление, но то е далеч от нас. |
Наистина Неговото спасение е близо до онези, които се боят от Него, за да обитава слава в нашата земя.
Като лястовица или жерав – така крещях, стенех като гургулица; очите ми изнемощяха от гледане нагоре. В утеснение съм, Господи; стани ми застъпник.
Синовете ти примряха; лежат по всички кръстопътища, както антилопа в мрежа; пълни са с яростта Господня, с изобличението на твоя Бог.
Затова правосъдието отстъпи назад и правдата стои далеч; защото истината падна на площада и правотата не може да влезе.
Те не знаят пътя на мира и няма правосъдие в стъпките им; сами си изкривиха пътищата; никой, който ходи по тях, не знае мир.
Затова правосъдието е далеч от нас и правдата не стига до нас; чакаме светлина, а ето тъмнина – сияние, а ходим в мрак.
О, да би била главата ми вода, очите ми – извор на сълзи, за да плача денем и нощем за убитите на дъщерята на народа ми!
А онези от тях, които избегнат, като се избавят, ще бъдат по планините като гълъбите по долините – всички те плачещи, всеки за беззаконието си.
И не Ме призоваха от сърце, а се вайкат на леглата си; събират се за жито и вино, но пак въстават против Мене.
Решено е да се плени Ниневия и да се пресели; и слугините ѝ стенат подобно на гласа на гълъбите, когато се бият по гърдите си.
Но макар Ниневия да е била отдавна пълна с мъже, както езеро с вода, те пак бягат; макар че викат: Стойте! Стойте!, пак никой не поглежда назад.