на онези, които са казвали: Ще надвием с езика си; устните ни са наши; кой е господар над нас?
Съдии 21:25 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г В онези дни нямаше цар в Израил; всеки правеше каквото му се виждаше угодно. Цариградски В онези дни нямаше цар в Израил: всеки правеше що му се виждаше угодно Ревизиран В ония дни нямаше цар в Израиля; всеки правеше каквото му се виждаше угодно. Верен В онези дни нямаше цар в Израил; всеки правеше, каквото му се виждаше добро. Съвременен български превод (с DC books) 2013 В онези дни в Израил още нямаше цар – всеки правеше това, което смяташе за правилно. Библия ревизирано издание В онези дни в Израил нямаше цар. Всеки правеше каквото му се виждаше за добре. Библия синодално издание (1982 г.) В ония дни Израил нямаше цар: всеки правеше това, което му се струваше за право. |
на онези, които са казвали: Ще надвием с езика си; устните ни са наши; кой е господар над нас?
Весели се, младежо, в младостта си и нека се радва сърцето ти в дните на младостта ти; ходи по пътищата на сърцето си и според каквото виждат очите ти! Но знай, че за всичко това Бог ще те доведе на съд.
Всички ние се заблудихме като овце, отбихме се всеки в своя път; и Господ възложи на Него беззаконието на всички ни.
Но който принася в жертва вол, е като онзи, който убива човек, който принася в жертва агне – като онзи, който чупи врат на куче; който принася хлебен принос е като онзи, който принася свинска кръв, и който кади възпоменателен ливан – като онзи, който благославя идол. Да! Както те са избрали своите пътища и душата им се наслаждава в гнусотиите им,
В онова време нямаше цар в Израил; и в онези дни Дановото племе си търсеше притежание, където да се засели, защото до онзи ден не им се беше паднало наследство между Израилевите племена.
Тогава петимата мъже тръгнаха; и като дойдоха в Лаиш, видяха, че жителите в него живеят безгрижно както сидонците – спокойно и без страх, защото нямаше в земята владетел, който да ги притеснява в нещо; и те бяха далеч от сидонците и нямаха работа с никого.
В онези дни, когато нямаше цар в Израил, имаше един левит, който живееше на отвъдната страна на Ефремовата хълмиста земя и който си беше взел наложница от Витлеем Юдов.
Тогава израиляните тръгнаха оттам, всеки за племето си и за рода си, и излязоха оттам всеки за наследството си.