Съдии 21 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 гЖени за вениаминците 1 И Израилевите мъже се бяха заклели в Масфа, казвайки: Ни един от нас да не даде дъщеря си на вениаминец за жена. 2 И народът дойде във Ветил, и седя там до вечерта пред Бога, и с висок глас плака горко. 3 И рекоха: Защо, Господи, Израилеви Боже, стана това в Израил, да изчезне днес едно племе от Израил? 4 И на другия ден народът стана рано, и издигна там олтар, и принесе всеизгаряния и примирителни жертви. 5 Тогава израиляните казаха: Кой измежду всичките Израилеви племена не излезе на събранието при Господа? Защото бяха изрекли голяма клетва върху онзи, който не бе дошъл при Господа в Масфа, казвайки: Да се умъртви. 6 И израиляните се разкаяха за брат си Вениамин, казвайки: Днес се отсече едно племе от Израил. 7 Какво да сторим за оцелелите от тях, за да имат жени, понеже се заклехме в Господа да не им дадем жени от дъщерите си? 8 Затова казаха: Кой измежду Израилевите племена не излезе в Масфа при Господа? И ето, от Явис Галаадски не беше дошъл никой на събранието в стана. 9 Защото, като преброиха хората, нямаше там ни един от жителите на Явис Галаадски. 10 И обществото прати там дванадесет хиляди от най-храбрите мъже и им дадоха заповед: Идете, поразете с меч жителите на Явис Галаадски с жените и децата. 11 И ето какво да направите: погубете всеки от мъжки пол и всяка жена, която е познала мъжко легло. 12 И сред жителите на Явис Галаадски намериха четиристотин млади девици, които не бяха познали мъжко легло; и ги доведоха в стана при Сило, който е в Ханаанската земя. 13 Тогава цялото общество прати да говорят на вениаминците, които бяха в канарата Римон, и да им обявят мир. 14 И тъй, вениаминците незабавно се върнаха; и те им дадоха за жени онези, които бяха оставили живи от Явис Галаадските жени; но пак не им стигнаха. 15 И народът жалеше за Вениамин, защото Господ беше направил пролом между Израилевите племена. 16 Тогава старейшините на обществото казаха: Какво да сторим за оцелелите, за да имат жени, тъй като жените от Вениамин са изтребени? 17 И казаха: Наследство да остане за оцелелите от Вениамин, за да не изчезне едно племе от Израил; 18 ала ние не можем да им дадем жени от дъщерите си, защото израиляните се заклеха, казвайки: Проклет, който даде жена на Вениамин. 19 Тогава казаха: Ето, всяка година става празник на Господа в Сило, който е на север от Ветил, на изток от пътя, който отива от Ветил в Сихем, и на юг от Левона. 20 И така, заповядаха на вениаминците: Идете, скрийте се в лозята 21 и гледайте, и ето, ако силоенските дъщери излязат да играят хоро, излезте от лозята и си грабнете всеки жена от силоенските дъщери, и си идете във Вениаминовата земя. 22 И когато бащите им или братята им дойдат при нас, за да се оплачат, ние ще им речем: Бъдете благосклонни към тях заради нас, понеже в битката ние не запазихме жена за всекиго; а сега вие не сте им ги дали, че да сте виновни. 23 И вениаминците сториха така, и според броя си взеха жени от играещите хоро; после си тръгнаха и се върнаха в наследството си, и съградиха отново градовете и заживяха в тях. 24 Тогава израиляните тръгнаха оттам, всеки за племето си и за рода си, и излязоха оттам всеки за наследството си. 25 В онези дни нямаше цар в Израил; всеки правеше каквото му се виждаше угодно. |