Biblia Todo Logo
Онлайн Библия
- Реклами -




Съдии 21:25 - Съвременен български превод (с DC books) 2013

25 В онези дни в Израил още нямаше цар – всеки правеше това, което смяташе за правилно.

Вижте главата копие

Цариградски

25 В онези дни нямаше цар в Израил: всеки правеше що му се виждаше угодно

Вижте главата копие

Ревизиран

25 В ония дни нямаше цар в Израиля; всеки правеше каквото му се виждаше угодно.

Вижте главата копие

Верен

25 В онези дни нямаше цар в Израил; всеки правеше, каквото му се виждаше добро.

Вижте главата копие

Библия ревизирано издание

25 В онези дни в Израил нямаше цар. Всеки правеше каквото му се виждаше за добре.

Вижте главата копие

Библия синодално издание (1982 г.)

25 В ония дни Израил нямаше цар: всеки правеше това, което му се струваше за право.

Вижте главата копие




Съдии 21:25
13 Кръстосани препратки  

Господ ще изтреби всички, които имат лицемерна уста и високомерен език,


Има път, който изглежда прав на човека, а краят му е по пътищата на смъртта.


Уповавай се на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум.


Весели се в младостта си ти, млади човече, и сърцето ти от радост да прелива през твоите млади години. Ходи по пътищата, дето те води сърцето ти, където те теглят очите ти. Но знай, че за всичкото това Бог ще те призове на съд.


Всички ние се заблудихме като овце, всеки беше тръгнал по свой път. Но Господ натовари Него с всички наши грехове.


Който коли вол, е като този, който убива човек, който принася в жертва агне, е като този, който удушава куче, който принася безкръвна жертва, е като този, който принася кръв от свиня, който принася кадилна жертва, е като този, който се моли на идол. Но както те са избрали своите пътища и душата им се наслаждава на гнусотиите им,


И не трябва да постъпвате така, както сега тук постъпваме – всеки каквото смята за добро,


В онези дни в Израил още нямаше цар – всеки правеше това, което смяташе за правилно.


В онези дни в Израил още нямаше цар. Дановото племе си търсеше своя дял земя, където да се засели, защото дотогава не му се беше паднал дял по наследство между Израилевите племена.


Петимата мъже тръгнаха и дойдоха в Лаис. Тук те видяха, че тамошните хора живеят спокойно и безгрижно, подобно на сидонци – тихо и без страх, защото в онази земя нямаше владетел и потисник. Те живееха далече от сидонците и с никого нямаха нищо общо.


В онези дни, когато Израил още нямаше цар, на отвъдната страна на Ефремовата планина живееше един левит. Той си беше взел наложница, родом от юдейския град Витлеем.


Тогава израилтяните се разотидоха оттам – всеки в племето си и в рода си, оттам всеки замина за земята си, получена в наследство.


Последвай ни:

Реклами


Реклами