Съдии 18 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Дановото племе се заселва в Лаиш

¹ В онова време нямаше цар в Израил; и в онези дни Дановото племе си търсеше притежание, където да се засели, защото до онзи ден не им се беше паднало наследство между Израилевите племена.

² И данците изпратиха като пратеници на целия си род петима храбри мъже от Цора и от Ештаол, за да огледат земята и да я проучат, като им казаха: Идете, проучете земята. И те дойдоха до Михеевата къща в Ефремовата хълмиста земя и там пренощуваха;

³ защото, като се приближиха до Михеевата къща, познаха гласа на младия левит и влязоха там и го попитаха: Кой те доведе тук? Какво правиш на това място? Защо си тук?

⁴ А той им каза: Така и така се отнесе с мене Михей и ме нае, та му станах свещеник.

⁵ И те му казаха: Допитай се до Бога, за да узнаем дали ще бъде благополучен пътят, по който сме тръгнали.

⁶ А свещеникът им каза: Идете с мир; пътят, по който сте тръгнали, е пред Господа.

⁷ Тогава петимата мъже тръгнаха; и като дойдоха в Лаиш, видяха, че жителите в него живеят безгрижно както сидонците – спокойно и без страх, защото нямаше в земята владетел, който да ги притеснява в нещо; и те бяха далеч от сидонците и нямаха работа с никого.

⁸ И те се върнаха при братята си в Цора и Ештаол; и братята им им рекоха: Какво ще кажете вие?

⁹ А те рекоха: Станете, нека отидем против тях; защото видяхме земята, и ето, твърде е добра. Вие още ли седите? Не се колебайте да идете и да завладеете земята.

¹⁰ Като отидете, ще намерите народ, който живее безгрижно и на обширна земя, (защото Бог я даде в ръката ни,) земя, в която няма оскъдност от нищо, каквото има на света.

¹¹ И тъй, потеглиха оттам, от Дановия род, от Цора и от Ештаол, шестотин мъже, препасани с войнишки оръжия.

¹² И отивайки, те разположиха стан в Кириат-Еарим в Юда; затова нарекоха онова място Махане-Дан, както се казва и до днес; ето, то се намира зад Кириат-Еарим.

¹³ И оттам преминаха в Ефремовата хълмиста земя, и дойдоха до Михеевата къща.

¹⁴ Тогава петимата мъже, които бяха ходили да огледат местността Лаиш, казаха на братята си: Знаете ли, че в тези къщи има ефод и домашни идоли, изваян идол и излян кумир? Сега размислете какво трябва да направите.

¹⁵ И така, те се отбиха там и отидоха в къщата на младия левит, в Михеевата къща, и го поздравиха.

¹⁶ И шестстотинте мъже, които бяха от данците, застанаха, препасани с войнишките си оръжия, при входа на вратата.

¹⁷ Тогава петимата мъже, които бяха ходили да огледат земята, отидоха, влязоха там и взеха изваяния идол, ефода, домашните идоли и излятия кумир; а свещникът стоеше при входа на вратата с шестстотинте мъже, които бяха препасани с войнишки оръжия.

¹⁸ И когато влязоха в Михеевата къща и изнесоха изваяния идол, ефода, домашните идоли и излятия кумир, свещеникът им рече: Какво правите вие?

¹⁹ А те му казаха: Мълчи! Сложи ръката си на устата си, ела с нас и бъди ни отец и свещеник. По-добре ли ти е да бъдеш свещеник на дома на един човек, отколкото да бъдеш свещеник на едно племе и на един род в Израил?

²⁰ На това свещеникът сърдечно се зарадва и, като взе ефода, домашните идоли и изваяния идол, тръгна с людете.

²¹ И те се обърнаха, та потеглиха, като сложиха пред себе си децата и добитъка, и по-скъпите си вещи.

²² Когато те се бяха отдалечили от Михеевата къща, мъжете от къщите, съседни с Михеевата къща, се събраха и застигнаха данците.

²³ И като извикаха на данците, тези се обърнаха и казаха на Михей: Какво ти е, че си събрал при себе си такова множество?

²⁴ А той каза: Взехте ми боговете, които си направих, и свещеника, и тръгнахте; какво повече ми остава? Как може да казвате: Какво ти е?

²⁵ А данците му рекоха: Да не се чуе гласът ти между нас, да не би да ви нападнат разгневени мъже, та да изгубиш живота си и живота на домашните си.

²⁶ И данците вървяха по пътя си; а Михей, като видя, че те са по-силни от него, върна се и дойде у дома си.

²⁷ А те взеха това, което бе направил Михей, и свещеника, който беше у него, и тръгнаха към Лаиш срещу спокойния и безгрижен народ; и поразиха го с острото на меча, и изгориха града с огън.

²⁸ И нямаше кой да го избави, защото беше далеч от Сидон и нямаше работа с никого. Градът бе в долината до Бет-Рехов; и те го съградиха отново, и се заселиха в него.

²⁹ И нарекоха града Дан, по името на баща си Дан, който се е родил на Израил; а по-рано името на града беше Лаиш.

³⁰ Тогава данците си поставиха изваяния идол; а Йонатан, синът на Гиршом, син на Манасия, той и потомците му бяха свещеници на Дановото племе до времето, когато земята се плени.

³¹ Така те си поставиха изваяния идол, който Михей бе направил, и който остана там през цялото време, докато Божият дом беше в Сило.