А той каза: Няма да се именуваш вече Яков, а Израил; защото си се борил с Бога и с човеците, и си надвил.
Псалми 77:2 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г В деня на неволята си търся Господа, нощем простирам ръката си към Него непрестанно; душата ми не иска да се утеши. Цариградски В деня на скърбта си потърсих Господа, Простирах нощя ръцете си и не преставах: Душата ми не рачеше да се утеши. Ревизиран В деня на неволята си търсих Господа, Нощем простирах ръката си <към Него> без да престана; Душата ми не искаше да се утеши. Верен В деня на нещастието си потърсих Господа; нощем ръката ми беше протегната, без да отпадне, душата ми отказваше да се утеши. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Моят глас е към Бога и ще викам; моят глас е към Бога и Той ще ме чуе. Библия ревизирано издание В деня на неволята си търсих Господа, нощем простирах ръката си към Него, без да престана; душата ми не искаше да се утеши. Библия синодално издание (1982 г.) Ще отворя устата си с притчи и ще изговоря гатанки от старо време. |
А той каза: Няма да се именуваш вече Яков, а Израил; защото си се борил с Бога и с човеците, и си надвил.
И всичките му синове и всичките му дъщери станаха да го утешават; но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. Така го оплакваше баща му.
Ако настане глад на земята или настане мор, или се появят изсушителен вятър, мана, скакалци или гъсеници, ако враговете ги обсадят в градовете на земята им, каквато и напаст или каквато и болест дасе появи сред тях,
В утеснението си призовах Господа и към Бога мой викнах; от храма Си Той чу гласа ми и викането ми пред Него стигна до ушите Му.
Господи, в скръбта си прибягнаха до Тебе, изляха тайна молитва, когато наказанието Ти бе върху тях.
С душата си Те пожелах нощес, да, с дълбочината на духа си Тебе търся в зори. Защото, когато Твоите присъди се извършват на земята жителите на света се учат на праведност.
Така казва Господ: Глас се чува в Рама, ридание и горчив плач; Рахил оплаква чадата си и не иска да се утеши за чадата си, защото ги няма вече.
Когато Ефрем видя, че боледува, и Юда видя раната си, Ефрем отиде при асириеца и прати до цар Ярив; но той не може да ви изцели, нито да излекува раната ви.
Елате, да се върнем при Господа, защото Той ни нарани и Той ще ни изцели, порази ни, но ще превържераните ни.
А юдеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире ѝ, като мислеха че отива на гроба да плаче там.
Той, в дните на плътта Си, като отправи със силен вик и със сълзи молитви и молби към Онзи, Който можеше да Го избави от смърт, и като беше чут поради благоговението Си,