Псалми 77 - Библия ревизирано издание

Утеха във време на беда

(По слав. 76.)

¹ За първия певец, по Едутун, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си. Да! Към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.

² В деня на неволята си търсих Господа, нощем простирах ръката си към Него, без да престана; душата ми не искаше да се утеши.

³ Спомням си за Бога и се смущавам; оплаквам се и духът ми отпада. (Села.)

⁴ Удържаш очите ми в безсъние; смущавам се дотолкова, че не мога да продумам.

⁵ Размислих за древните дни, за годините на старите времена.

⁶ Спомням си за нощното си пеене; размишлявам в сърцето си и духът ми загрижено изпитва, като казва:

⁷ Господ довека ли ще отхвърля? Няма ли вече да покаже благоволение?

⁸ Престанала ли е милостта Му завинаги? Пропада ли обещанието Му завинаги?

⁹ Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села.)

¹⁰ Тогава казах: Това е слабост за мене – да мисля, че десницата на Всевишния се изменя.

¹¹ Ще спомена делата Господни; защото ще си спомня чудесата, извършени от Тебе в древността,

¹² и ще размишлявам върху всичко, което си сторил, и делата Ти ще преговарям.

¹³ Боже, в святост е Твоят път; кой бог е велик, както истинският Бог?

¹⁴ Ти си Бог, Който върши чудеса; явил си между племената силата Си.

¹⁵ Изкупил си с мишцата Си народа Си, синовете Яковови и Йосифови. (Села.)

¹⁶ Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; разтрепериха се и бездните.

¹⁷ Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; също и стрелите Ти прелетяха.

¹⁸ Гласът на гърма Ти беше във вихрушката; светкавиците осветиха вселената; земята се потресе и се разклати.

¹⁹ През морето беше Твоят път и стъпките Ти – през големите води, и следите Ти не се познаваха.

²⁰ Водил си като стадо народа Си с ръката на Моисей и на Аарон.