Битие 37 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Сънищата на Йосиф

¹ А Яков живееше в Ханаанската земя, земята, в която баща му беше пришълец.

² Ето Якововото потомство. Йосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овцете заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му; и Йосиф съобщаваше на баща им за лошото им поведение.

³ А Израил обичаше Йосиф повече от всичките си чада, защото беше син на старостта му; и му бе направил шарена дрешка.

⁴ Но братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всичките му братя, намразиха го и не можеха да му говорят дружелюбно.

⁵ А Йосиф видя сън и го разказа на братята си, поради което те го намразиха още повече.

⁶ Той им рече: Чуйте, моля, съня, който видях:

⁷ ето, ние връзвахме снопи на полето; и ето, моят сноп стана и се изправи; и ето, вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.

⁸ А братята му му казаха: Ти цар ли ще станеш над нас? Или господар ще ни станеш? И намразиха го още повече поради сънищата му и поради думите му.

⁹ А той видя и друг сън и го разказа на братята си, казвайки: Ето, видях още един сън: слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха.

¹⁰ Но когато разказа това на баща си и на братята си, смъмра го баща му, като му каза: Какъв е тоя сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти, и братята ти ще дойдем да ти се поклоним до земята?

¹¹ И завидяха му братята му; а баща му пазеше тия думи в паметта си.

Братята на Йосиф го продават

¹² А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем,

¹³ Израил каза на Йосиф: Не пасат ли братята ти стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той му рече: Ето ме.

¹⁴ И каза му: Иди, виж, добре ли са братята ти и стадото, и донеси ми известие. И тъй, изпрати го от Хебронската долина, и той дойде в Сихем.

¹⁵ И намери го един човек, виждайки, че се скита по полето, и го попита: Какво търсиш?

¹⁶ А той рече: Търся братята си; кажи ми, моля, къде пасат стадото.

¹⁷ И рече човекът: Заминаха оттука; защото ги чух да казват: Нека идем в Дотан. И тъй, Йосиф тръгна след братята си и ги намери в Дотан.

¹⁸ А те, като го видяха отдалеч, преди още да се приближи към тях, наговориха се против него да го убият.

¹⁹ Казаха си един на друг: Ето, иде тоя съновидец.

²⁰ Елате сега, да го убием и да го хвърлим в един от тия ровове; пък ще кажем: Лют звяр го е изял; и ще видим какво ще излезе от сънищата му.

²¹ Но Рувим, като чу това, избави го от ръката им, казвайки: Да не го убиваме.

²² Каза им още Рувим: Не проливайте кръв; хвърлете го в тоя ров, който е в пустинята, но ръка да не вдигнете срещу него – за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.

²³ И когато дойде Йосиф при братята си, съблякоха от Йосиф дрешката му, шарената дрешка, която носеше.

²⁴ И го взеха, та го хвърлиха в рова; а ровът беше празен, нямаше вода в него.

²⁵ После, като бяха седнали да ядат хляб, повдигнаха очи и видяха – ето, един керван исмаиляни идеше от Галаад, а камилите им – натоварени с аромати, балсам и смирна; отиваха да ги закарат в Египет.

²⁶ Тогава Юда рече на братята си: Каква полза, ако убием брат си и скрием кръвта му?

²⁷ Елате да го продадем на исмаиляните; наша ръка да не се вдигне срещу него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха.

²⁸ И когато мадиамските търговци минаваха, извлякоха и извадиха Йосиф из рова, и продадоха Йосиф на исмаиляните за двадесет сребърника; а те заведоха Йосиф в Египет.

²⁹ А Рувим се върна при рова, и ето, Йосиф го нямаше в рова. И раздра дрехите си.

³⁰ И върна се при братята си, и рече: Няма го детето; а аз, аз къде да се дяна?

³¹ Тогава взеха Йосифовата дрешка, заклаха козел, и като натопиха дрешката в кръвта,

³² занесоха шарената дрешка на баща си, и казаха: Намерихме това; познай сега дали е дрешката на сина ти, или не.

³³ И той я позна, и каза: Това е дрешката на сина ми; лют звяр го е изял; навярно Йосиф е разкъсан.

³⁴ И Яков раздра дрехите си, сложи вретище около кръста си и оплаква сина си дълго време.

³⁵ И всичките му синове и всичките му дъщери станаха да го утешават; но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. Така го оплакваше баща му.

³⁶ А мадиамците продадоха Йосиф в Египет на Петефрий, Фараонов придворен, началник на телохранителите.