Йоан 11 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Смъртта на Лазар

¹ Един човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра ѝ Марта, боледуваше.

² (А Мария, чийто брат Лазар беше болен, бе онази, която помаза Господа с миро и изтри нозете Му с косата си.)

³ И тъй, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето, този, когото любиш, е болен.

⁴ А Исус, като чу това, рече: Тази болест не е смъртоносна, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея.

⁵ А Исус обичаше Марта и сестра ѝ, и Лазар.

⁶ Тогава, откак чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, където се намираше.

⁷ А след това каза на учениците: Да отидем пак в Юдея.

⁸ Казаха Му учениците: Учителю, сега юдеите искаха да Те убият с камъни, и пак ли там отиваш?

⁹ Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако ходи някой денем, не се препъва, защото вижда виделината на този свят.

¹⁰ Но ако ходи някой нощем, препъва се, защото не е осветлен.

¹¹ Това изговори и после им каза: Нашият приятел Лазар заспа; но Аз отивам да го събудя.

¹² Учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.

¹³ Но Исус бе говорил за смъртта му; а те мислеха, че говори за почиване в сън.

¹⁴ Затова Исус тогава им рече ясно: Лазар умря.

¹⁵ И заради вас, радвам се, че не бях там, та да повярвате; обаче нека да отидем при него.

¹⁶ Тогава Тома, наричан Близнак, каза на съучениците: Да отидем и ние, за да умрем с Него.

Исус утешава сестрите

¹⁷ И тъй, като дойде Исус, намери, че Лазар бил от четири дни в гроба.

¹⁸ А Витания беше близо до Ерусалим колкото петнадесет стадии;

¹⁹ и мнозина от юдеите бяха при Марта и Мария да ги утешават за брата им.

²⁰ И Марта като чу, че Исус идел, отиде да Го посрещне; а Мария още седеше вкъщи.

²¹ Тогава Марта рече на Исуса: Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми.

²² А и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде.

²³ Каза ѝ Исус: Брат ти ще възкръсне.

²⁴ Каза Му Марта: Зная, че ще възкръсне с възкресението на последния ден.

²⁵ Исус ѝ рече: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее;

²⁶ и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре довека. Вярваш ли това?

²⁷ Казва му: Да, Господи, вярвам, че Ти си Помазаникът, Божият Син, Който трябваше да дойде на света.

²⁸ И като рече това, отиде да повика скришом сестра си Мария, казвайки: Учителят е дошъл и те вика.

²⁹ И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.

³⁰ Исус още не беше дошъл в селото, а беше на мястото, където Го посрещна Марта.

³¹ А юдеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире ѝ, като мислеха че отива на гроба да плаче там.

³² И тъй, Мария, като дойде там, където беше Исус, и Го видя, падна пред нозете Му и каза Му: Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми.

³³ Исус, като я видя, че плаче, и юдеите, които я придружаваха, че плачат, разтъжи се в духа Си и се смути.

³⁴ И рече: Къде го положихте? Казват Му: Господи, ела и виж.

³⁵ Исус се просълзи.

³⁶ Тогава юдеите казваха: Виж колко го е обичал!

³⁷ А някои от тях рекоха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи, така че и този да не умре?

Исус възкресява Лазар от мъртвите

³⁸ А Исус като тъжеше пак в Себе Си, дойде на гроба. Беше пещера, и на нея бе привален камък.

³⁹ Исус каза: Отместете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири дни в гроба.

⁴⁰ Каза ѝ Исус: Не ти ли рекох, че ако повярваш, ще видиш Божията слава?

⁴¹ И тъй, отместиха камъка. А Исус повдигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.

⁴² Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.

⁴³ Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън!

⁴⁴ Умрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде.

Заговорът за убийството на Исус

⁴⁵ Тогава мнозина от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, което стори Исус, повярваха в Него.

⁴⁶ А някои от тях отидоха при фарисеите и казаха им какво бе извършил Исус.

⁴⁷ Тогава главните свещеници и фарисеите събраха съвет и казаха: Какво правим ние? Защото Този Човек върши много знамения?

⁴⁸ Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните като дойдат, ще отнемат и страната ни, и народността ни.

⁴⁹ А един от тях на име Каиафа, който беше първосвещеник през тази година, им рече: Вие нищо не знаете,

⁵⁰ нито помисляте, че за вас е по-добре един човек да умре за людете, а не да загине целият народ.

⁵¹ Това не каза от себе си, но понеже беше първосвещеник през онази година, предсказа, че Исус ще умре за народа,

⁵² и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чада.

⁵³ И тъй, от онзи ден те се съветваха да Го умъртвят.

⁵⁴ Затова Исус вече не ходеше явно между юдеите, но оттам отиде в местност, близо до пустинята, в един град, наречен Ефраим, и там остана с учениците.

⁵⁵ А наближаваше юдейската Пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Ерусалим преди Пасхата, за да се очистят.

⁵⁶ И така, те търсеха Исуса и стоейки в храма, разговаряха помежду си: Как ви се вижда? Няма ли да дойде на празника?

⁵⁷ А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, ако узнае някой къде е, да извести, за да Го уловят.