Марк 14:35 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г И като отиде малко напред, падна на земята; и молеше се, ако бе възможно, да Го отмине този час, казвайки: Още версииЦариградски И щом позамина малко, падна на земята; и молеше се, ако е възможно да замине от него този час; Ревизиран И като отиде малко напред, падна на земята; и молеше се ако е възможно, да Го отмине тоя час, казвайки: Новият завет: съвременен превод И като се отдалечи малко, Исус падна на земята и започна да се моли ако е възможно, този час на страдания да го отмине. Верен И като отиде малко напред, падна на земята и се молеше, ако е възможно, да Го отмине този час, като каза: Съвременен български превод (с DC books) 2013 След това се отдалечи малко, падна на земята и започна да се моли, ако е възможно, да Го отмине този час. Библия ревизирано издание И като отиде малко напред, падна на земята; и се молеше, ако е възможно, да Го отмине този час, като казваше: |
А всички израиляни, като видяха, че огънят слезе и че Господнята слава бе над дома, наведоха се с лице до земята върху постланите камъни, та се поклониха, прославящи Господа, защото е благ, защото милостта Му е довека.
И като пристъпи малко напред, падна по лице и се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.
Тогава се върна при учениците и каза им: Още ли спите и почивате? Ето, часът наближи, когато Човешкият Син се предава в ръцете на грешници.
И трети път дойде, и каза им: Още ли спите и почивате? Достатъчно е! Дойде часът! Ето, Човешкият Син се предава в ръцете на грешниците.
И Той се отдели от тях, колкото един хвърлей камък, и като коленичи, молеше се, казвайки:
После пак паднах пред Господа четиридесет дни и четиридесет нощи; хляб не ядох и вода не пих, заради всичките грехове, чрез които съгрешихте, като извършихте зло пред Господа и Го разгневихте.
Той, в дните на плътта Си, като отправи със силен вик и със сълзи молитви и молби към Онзи, Който можеше да Го избави от смърт, и като беше чут поради благоговението Си,
двадесет и четиримата старейшини падат пред Седящия на престола, и се кланят на Онзи, Който живее до вечни векове, и полагат венците си пред престола, казвайки: