Йоан 12 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Исус помазан с миро във Витания

¹ А шест дни преди Пасхата Исус дой де във Витания, където беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.

² Там Му приготвиха вечеря и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тези, които седяха с Него на трапезата.

³ Тогава Мария, като взе един литър миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Исуса, и с косата си изтри нозете Му; и къщата се изпълни с благоухание от мирото.

⁴ Но един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, каза:

⁵ Защо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на сиромасите?

⁶ А това рече не защото го беше грижа за сиромасите, а защото бе крадец, и като държеше касата, вземаше от това, което пускаха в нея.

⁷ Тогава Исус рече: Оставете я; понеже го е запазила за деня на погребението Ми.

⁸ Защото сиромасите всякога се намират между вас, но Аз не се намирам всякога.

⁹ А голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха не само поради Исуса, но за да видят и Лазар, когото възкресил от мъртвите.

¹⁰ А главните свещеници се наговориха да убият и Лазар,

¹¹ защото поради него мнозина от юдеите отиваха на страната на Исуса и вярваха в Него.

Тържественото влизане в Ерусалим

¹² На другия ден едно голямо множество, което бе дошло на празника, като чуха, че Исус идел в Ерусалим,

¹³ взеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, викайки: Осанна! Благословен, Който иде в Господнето име, Израилевият Цар!

¹⁴ А Исус, като намери едно осле, възседна го, според както е писано:

¹⁵ „Не бой се, дъще Сионова. Ето, твоят Цар иде, възседнал на осле“.

¹⁶ Учениците Му отначало не разбраха това; а когато се прослави Исус, тогава си спомниха, че това бе писано за Него, и че това Му бяха сторили.

¹⁷ И народът, който беше с Него когато повика Лазар от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелстваше за това чудо.

¹⁸ По същата причина Го посрещна и народът, защото чуха, че извършил това знамение.

¹⁹ Затова фарисеите рекоха помежду си: Вижте, че нищо не постигате! Ето, светът отиде след Него.

Исус предрича смъртта Си

²⁰ А между онези, които дойдоха на поклонение по празника, имаше и някои гърци.

²¹ И те дойдоха при Филип, който беше от Витсаида Галилейска, и го помолиха, казвайки: Господине, искаме да видим Исуса.

²² Филип идва и казва на Андрей; Андрей и Филип пък казват на Исуса.

²³ А Исус в отговор им казва: Дойде часът да се прослави Човешкият Син.

²⁴ Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод.

²⁵ Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.

²⁶ Ако служи някой на Мене, Мене нека последва; и където съм Аз, там ще бъде и служителят Ми. Който служи на Мене, него ще почете Отец Ми.

²⁷ Сега душата Ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от тоя час? Но за това дойдох на тоя час.

²⁸ Отче, прослави името Си! Тогава дойде глас от небето: И Го прославих, и пак ще Го прославя.

²⁹ На това народът, който стоеше там, като чу гласа, каза: Гръм е. Други пък казаха: Ангел Му проговори.

³⁰ Исус в отговор рече: Този глас не дойде заради Мене, но заради вас.

³¹ Сега е съд над този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън.

³² И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си.

³³ А като казваше това, Той даваше да се разбере от каква смърт щеше да умре.

³⁴ А народът Му отговори: Ние сме чули от закона, че Помазаникът пребъдвал довека: тогава как казваш Ти, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е Този Човешки Син?

³⁵ И Исус им рече: Още малко време светлината е между вас. Ходете, докато имате светлината, за да не ви настигне тъмнината. Който ходи в тъмнината, не знае къде отива.

³⁶ Докато имате светлината, вярвайте в светлината, за да станете просветени чрезсветлината. Това изговори Исус, отиде и се скри от тях.

Неверието на евреите

³⁷ Но ако и да бе извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него;

³⁸ за да се изпълни казаното от пророк Исая, който рече: „Господи, кой от нас е повярвал на онова, което сме чули? И мишцата Господня на кого се е открила“?

³⁹ Те затова не можеха да вярват, защото Исая още е рекъл:

⁴⁰ „Ослепил е очите им, и закоравил сърцата им, да не би с очи да видят и със сърца да разберат, та да се обърнат и да ги изцеля“.

⁴¹ Това каза Исая, защото видя славата Му и говори за Него.

⁴² Но пак мнозина и от първенците повярваха в Него; но поради фарисеите не Го изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;

⁴³ защото обикнаха похвалата от човеците повече от похвалата от Бога.

⁴⁴ А Исус извика и рече: Който вярва в Мене, не в Мене вярва, а в Този, Който Ме е пратил.

⁴⁵ И който гледа Мене, гледа Онзи, Който Ме е пратил.

⁴⁶ Аз дойдох светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мене.

⁴⁷ И ако чуе някой думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, а да спася света.

⁴⁸ Който Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди; словото, което говорих, то ще го съди в последния ден.

⁴⁹ Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед какво да кажа и какво да говоря.

⁵⁰ И зная, че онова, което Той заповядва, е вечен живот. И тъй, това, което говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец.