Второзаконие 9 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Не поради правдата на Израил

¹ Слушай, Израилю; днес ти преминаваш Йордан, за да влезеш да завладееш народи, по-големи и по-силни от тебе, градове големи и укрепени до небето,

² люде велики и високи, Енаковите потомци, които познаваш и за които си чувал да се казва: Кой може да устои пред Енаковите потомци?

³ Знай днес, че Еова, твоят Бог, върви пред тебе като огън пояждащ: Той ще ги изтреби и ще ги свали пред тебе; така ще ги изгониш и скоро ще ги погубиш, както Господ ти каза.

⁴ А след като Господ, твоят Бог, ги изгони пред тебе, да не си казваш в сърцето: Поради моята праведност ме въведе Господ да завладея тази земя; защото поради нечестието на тези народи Господ ги изгонва пред тебе.

⁵ Не поради твоята праведност, нито поради правотата на твоето сърце, влизаш ти да притежаваш земята им; а поради нечестието на тези народи Господ, твоят Бог, ги изгонва от пред тебе, и за да утвърди думата, за която Господ се е клел на бащите ти Авраам, Исаак, и Яков.

⁶ Знай, че Господ, твоят Бог, не ти дава да притежаваш тази добра земя поради твоята праведност; защото вие сте коравовратен народ.

Златното теле

⁷ Помни и да не забравяш колко си гневил Господа, твоя Бог, в пустинята; от деня, когато излязохте от Египетската земя, докато стигнахте на това място, вие сте били непокорни на Господа.

⁸ А при Хорив раздразнихте Господа; и Господ, като се разгневи на вас, щеше да ви изтреби.

⁹ Когато се качих на планината, за да взема каменните плочи, плочите на завета, който Господ направи с вас, тогава преседях на планината четиридесет дни и четиридесет нощи, без да ям хляб или да пия вода.

¹⁰ И Господ ми даде две каменни плочи, написани с Божия пръст; всички думи, които Господ ви изговори на планината изсред огъня в деня, когато се събрахте там, бяха написани на тях.

¹¹ (В края на четиридесетте дни и четиридесетте нощи Господ ми даде двете каменни плочи, плочите на завета.)

¹² И Господ ми рече: Стани, слез бързо оттук; защото твоят народ, който ти изведе от Египет, се разврати, бързо се отклони от пътя, който му заповядах; направи си излян идол.

¹³ Господ още ми говори, казвайки: Видях тези люде, те са коравовратни люде;

¹⁴ остави Ме, за да ги изтребя и да излича името им под небето, а тебе ще направя народ по-силен и по-голям от тях.

¹⁵ И тъй, като се обърнах, слязох от планината; а планината гореше в огън; и двете плочи на завета бяха в двете ми ръце.

¹⁶ Погледнах и ето, бяхте съгрешили против Господа, вашия Бог, бяхте си направили изляно теле, бяхте се отклонили бързо от пътя, който Господ беше заповядал.

¹⁷ Тогава взех двете плочи, хвърлих ги от двете си ръце и ги строших пред очите ви.

¹⁸ После пак паднах пред Господа четиридесет дни и четиридесет нощи; хляб не ядох и вода не пих, заради всичките грехове, чрез които съгрешихте, като извършихте зло пред Господа и Го разгневихте.

¹⁹ Защото се уплаших от гнева и яростта, с които Господ се беше разгневил на вас да ви изтреби. Но и този път Господ ме послуша.

²⁰ Господ много се разгневи и на Аарон, когото щеше да погуби; но аз тогава се помолих и за Аарон.

²¹ И взех от вас това греховно нещо, телето, което бяхте направили, изгорих го с огън, счуках го и го стрих, докато стана ситно като прах; и хвърлих праха му в потока, който тече през планината.

²² Също в Тавера, в Маса и в Киврот-Хатаава разгневихте Господа.

²³ После, когато Господ ви изпрати от Кадеш-Варни и рече: Вървете напред, завладейте земята, която ви давам, тогава вие не се покорихте на заповедта на Господа, вашия Бог, и не Му повярвахте, нито послушахте гласа Му.

²⁴ От първия ден откакто ви познавам, вие сте били непокорни на Господа.

²⁵ И тъй, лежах прострян пред Господа през онези четиридесет дни и четиридесет нощи, защото Господ възнамеряваше да ви изтреби.

²⁶ Молех се на Господа, като казвах: Господи Еова, не изтребвай народа Си и наследството, което си изкупил с величието Си, и което си извел от Египет със силна ръка.

²⁷ Спомни слугите Си Авраам, Исаак и Яков; не се взирай в упоритостта на този народ, нито в нечестието му, нито в греха му,

²⁸ да не би да рекат жителите на земята, от която си ни извел: Понеже Господ не можа да ги въведе в земята, която им бе обещал, и понеже ги мразеше, затова ги изведе да ги погуби в пустинята.

²⁹ А пък те са Твой народ и Твое наследство, който си извел с голямата Си сила и с издигнатата Си мишца.