Онлайн Библия

Реклами


Цялата библия Старият завет Нов завет




Исаия 62:6 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

На стените ти, Ерусалиме, поставих стражи, които никога няма да мълчат – ни денем, ни нощем. Вие, които припомняте на Господа, не млъквайте

Вижте главата

Цариградски

На стените ти, Ерусалиме, поставих стражи: Те никога няма да мълчат ни дене ни ноще. Вие които призовавате Господа не премлъквайте,

Вижте главата

Ревизиран

На стените ти, Ерусалиме, поставих стражи, Които никога няма да мълчат, ни денем ни нощем. Вие, които припомнювате на Господа, не замълчавайте,

Вижте главата

Верен

На стените ти, Ерусалиме, поставих стражи; цял ден и цяла нощ, никога няма да млъкнат. Вие, които припомняте на ГОСПОДА, не си давайте почивка,

Вижте главата

Съвременен български превод (с DC books) 2013

Йерусалиме, на стените ти поставих стражи, за да не млъкват никога – нито денем, нито нощем. Вие, които си спомняте за Господа, не си давайте покой!

Вижте главата

Библия ревизирано издание

На стените ти, Йерусалиме, поставих стражи, които никога няма да мълчат – нито денем, нито нощем. Вие, които припомняте на Господа, не замлъквайте

Вижте главата

Библия синодално издание (1982 г.)

На стените ти, Иерусалиме, поставих стражи, които няма да млъкнат ни денем, ни нощем. О, вие, които напомняте за Господа, не млъквайте!

Вижте главата



Исаия 62:6
33 Кръстосани препратки  

А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще направя потомството ти колкото морския пясък, който не може да се изброи.


Тогава човекът каза: Пусни Ме да си отида, защото се зазори. А Яков каза: Няма да Те пусна, докато не ме благословиш.


И според наредбата на баща си Давид, постави отрядите на свещениците на службата им и левитите – според заръчаното за тях – да пеят и да служат пред свещениците, както беше потребно за всеки ден, и вратарите според отрядите им на всяка порта; защото такава бе заповедта от Божия човек Давид.


Мир да бъде отвътре стените ти, благоденствие в палатите ти!


Помни как врагът Те е корил, Господи, и как безумни люде са хулили Твоето име.


Спомни си за Твоя народ, който си придобил от древността, племето на Твоето наследство, което си изкупил; спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.


Намериха ме стражите, които обхождат града, Попитах ги: Видяхте ли онзи, когото обича душата ми?


Намериха ме стражите, които обхождат града. Биха ме, раниха ме; пазачите на стените ми отнеха булото.


Подсети Ме, за да се съдим заедно; представи делото си, за да се оправдаеш.


Ето, на дланите Си съм те врязал; твоите стени са винаги пред Мене.


Ето гласа на стражите ти! Издигат гласа си, всички възклицават; защото ще видят ясно с очите си как Господ се връща в Сион.


Всички Израилеви стражи са слепи, те са невежи; те всички са неми кучета, които не могат да лаят, които сънуват, лежат и обичат да спят.


Заради Сион няма да млъкна и заради Ерусалим няма да престана, докато не изгрее праведността му като сияние и спасението му – като запалено светило.


Заради името Си недей се погнусява от нас, не опозорявай славния Си престол; спомни си, не нарушавай завета Си с нас.


Поставих и пазачи над вас и казах: Слушайте гласа на тръбата. Но те рекоха: Не щем да слушаме.


Спомни си, Господи, какво се случи с нас; погледни и виж как ни укоряват.


Защо ни забравяш винаги и ни оставяш за толкова дълго време?


А тези, които вървяха отпред, го смъмриха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се над мене!


Корнилий, твоята молитва е послушана, и твоите милостини се помнят пред Бога.


А той, като се взря в него, уплашен рече: Какво има, Господи? И ангелът му каза: Твоите молитви и твоите милостини възлязоха пред Бога за спомен.


И Бог е поставил някои в църквата да бъдат: първо апостоли, второ пророци, трето учители, последеятели на велики дела, после едни с изцелителни дарби, други с дарби на помагания, на управление, на говорене разни езици.


Непрестанно се молете.


Бъдете послушни и се покорявайте на вашите наставници (защото те бдят за душите ви като отговорни за тях), за да изпълнят това бдение с радост, а не с въздишки; защото да бдят с въздишки, не би било полезно за вас.


И те викаха с висок глас, казвайки: Докога, Господарю Святи и Истинни, не ще съдиш и въздадеш на живеещите по земята за нашата кръв?