Лука 18 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Притчата за настоятелната вдовица

¹ Каза им и една притча за това как трябва всякога да се молят и да не падат духом, казвайки:

² В някой си град имаше един съдия, който от Бога не се боеше и човека не зачиташе.

³ В същия град имаше и една вдовица, която идваше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми.

⁴ Но той за известно време не искаше. А после си каза: При все, че от Бога не се боя и човека не зачитам,

⁵ пак, понеже тая вдовица ми досажда, ще ѝ отдам правото, да не би да ме измори с безкрайното си дохождане.

⁶ И Господ рече: Слушайте какво каза неправедният съдия!

⁷ Та Бог ли няма да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях?

⁸ Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде, Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?

Притчата за фарисея и бирника

⁹ И на някои, които се уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тази притча:

¹⁰ Двама души влязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник.

¹¹ Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник.

¹² Постя дваж в седмицата, давам десятък от всичко, което придобия.

¹³ А бирникът, като стоеше издалеч, не искаше дори очите си да повдигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене, грешника.

¹⁴ Казвам ви, че тоя слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.

Малките деца и Исус

¹⁵ Донесоха още при Него младенците си, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха, ги смъмриха.

¹⁶ Но Исус ги повика и рече: Оставете дечицата да дойдат при Мене и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство.

¹⁷ Истина ви казвам: Който не приеме като детенце Божието царство, той никак няма да влезе в него.

Богатият управник

¹⁸ И някой си началник Го попита, казвайки: Благи Учителю, какво да сторя, за да наследя вечен живот?

¹⁹ А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог.

²⁰ Знаеш заповедите: „Не прелюбодействай“; „Не убивай“; „Не кради“; „Не лъжесвидетелствай“; „Почитай баща си и майка си“;

²¹ А той каза: Всичко това съм опазил от младостта си.

²² Исус, като го чу, каза му: Едно още не ти достига. Продай всичко каквото имаш и раздай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; ела и Ме следвай!

²³ Но той, като чу това, наскърби се много, защото беше твърде богат.

²⁴ И Исус, като го видя, каза: Колко мъчно ще влязат в Божието царство онези, които имат богатство!

²⁵ Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.

²⁶ А онези, които чуха това, рекоха: Тогава кой може да се спаси?

²⁷ А Той каза: Невъзможното за човеците за Бога е възможно.

²⁸ А Петър рече: Ето, ние оставихме своето и Те последвахме.

²⁹ А Той им рече: Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща или жена, или братя, или родители, или чада заради Божието царство,

³⁰ който да не получи многократно повече в сегашно време, а в идещия свят – вечен живот.

Исус предрича Своята смърт

³¹ И като взе дванадесетте при Себе Си, рече им: Ето, възлизаме в Ерусалим и ще се изпълни за Човешкия Син всичко, което е писано чрез пророците.

³² Защото ще бъде предаден на езичниците, които ще се поругаят над него и безсрамно ще Го оскърбят, и ще Го заплюят,

³³ и като Го бият, ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.

³⁴ Но те не разбраха нищо от това; и смисълът на тези думи бе скрит за тях, и не разбираха това, което се казваше.

Слепец проглежда

³⁵ А когато Той се приближаваше до Ерихон, един слепец седеше край пътя да проси.

³⁶ И като чу, че минава народ, попита какво е това.

³⁷ И казаха му, че Исус Назарянинът минава.

³⁸ Тогава той извика, казвайки: Исусе, Сине Давидов, смили се над мене!

³⁹ А тези, които вървяха отпред, го смъмриха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се над мене!

⁴⁰ И тъй, Исус се спря и заповяда да Му го доведат. И като се приближи, попита го:

⁴¹ Какво искаш да ти сторя? А той каза: Господи, да прогледна.

⁴² И Исус му рече: Прогледни; твоята вяра те изцели.

⁴³ И той веднага прогледна, и тръгна след Него, като славеше Бога. И всичките люде, като видяха това, въздадоха хвала на Бога.