Исаия 59:11 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Всички ревем като мечки и горчиво стенем като гълъби. Чакаме правосъдие, но няма; избавление, но то е далеч от нас. Цариградски Всички ревем като мечки, И непрестанно стенем като гълъби: Съдба очакваме, но няма, - Спасение, но е далеч от нас. Ревизиран Всички ревем като мечки, и горчиво стенем като гълъби; Очакваме правосъдие, но няма, - Избавление, но е далеч от нас. Верен Всички ревем като мечки, и като гълъби стенем, стенем... Надяваме се на правосъдие, но няма; на спасение, но е далеч от нас. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Всички ръмжим като мечки и гукаме също като гълъби, надяваме се на справедливост, но за нас няма спасение, то е далече. Библия ревизирано издание Всички ревем като мечки и горчиво стенем като гълъби; очакваме правосъдие, но няма, избавление, но е далеч от нас. Библия синодално издание (1982 г.) Всички ревем като мечки и стенем като гълъби, чакаме съд, и няма го, – спасение, но то е далеч от нас. |
Наистина Неговото спасение е близо при онези, които се боят от Него, за да обитава слава в нашата земя.
Като лястовица или жерав, така крещях, стенех като гургулица. Очите ми изнемощяха от гледане към небесата. В беда съм, Господи; ела ми на помощ!
Синовете ти примряха; лежат по всички кръстопътища като антилопа в мрежа; пълни с яростта Господня, с изобличението на твоя Бог.
Затова правосъдието отстъпи назад и правдата стои далеч; защото истината падна на площада, и честността не може да влезе.
Те не знаят пътя на мира, и няма правосъдие в стъпките им. Сами си изкривиха пътищата; никой, който ходи в тях, не знае мир.
Затова правосъдието е далеч от нас и правдата не стига до нас. Чакаме светлина, а всичко е тъмнина; сияние, а ходим в мрак.
Очаквахме мир, но никакво добро не дойде – време на изцеление, а ето ужаси ни постигнаха.
О, да би била главата ми воден извор, а очите ми – поток от сълзи, щях да плача ден и нощ за убитите на дъщерята на моя народ!
А онези от тях, които избягат, като се избавят, ще бъдат по планините като гълъбите по долините – всички плачещи, всеки за беззаконието си.
И не Ме призоваваха от сърце, а ридаеха на леглата си; събират се за жито и вино, но пак въстават против Мене.
Решено е да се плени Ниневия и да се пресели; и слугините ѝ стенат като гълъби, и се удрят по гърдите.
Но макар Ниневия откак съществува, да е била като пълноводно езеро, те пак ще бягат. Стойте! Стойте! – викат те, но никой не поглежда назад.