Но Той бе наранен поради нашите престъпления, бит бе поради нашите беззакония; върху Него дойде наказанието, докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме.
Евреи 5:8 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г ако и да беше Син, пак се научи на послушание чрез това, което изстрада, Още версииЦариградски ако и Син да бе, научи се на послушание от това което пострада, Ревизиран ако и да беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада, Новият завет: съвременен превод Макар че беше Божият Син, чрез страданията си той се научи на послушание. Верен въпреки че беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада, Съвременен български превод (с DC books) 2013 Макар да беше Божий Син, чрез страданията Си Той се научи на послушание Библия ревизирано издание макар и да е Син, пак се научи на послушание от това, което пострада, |
Но Той бе наранен поради нашите престъпления, бит бе поради нашите беззакония; върху Него дойде наказанието, докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме.
Исус в отговор му каза: Остави сега, защото така подобава да изпълним всичко, което е право. Тогава Йоан Го остави.
Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам, и имам право пак да го взема. Тази заповед получих от Отца Си.
Ако пазите Моите заповеди, ще пребъдвате в любовта Ми, както и Аз опазих заповедите на Отца Си и пребъдвам в Неговата любов.
Каза им Исус: Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да свърша Неговата работа.
и като прие човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.
в края на тези дни ни говори чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото и направи световете;
Защото на кого от ангелите е рекъл Бог някога: „Ти си Мой Син, Аз днес Те родих.“ И пак: „Аз ще Му бъда Отец, и Той ще Ми бъде Син“?
а за Сина казва: „Твоят престол, о, Боже, е до вечни векове; и скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота.
а Христос беше верен над Неговия дом като Син. Неговият дом сме ние, ако удържим твърдо докрай в дързостта и надеждата, с която се хвалим.