Йоан 6 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Исус нахранва петте хиляди

¹ След това Исус отиде на отвъдната страна на Галилейското, тоест, Тивериадското езеро.

² И след Него вървеше едно голямо множество; защото гледаха знаменията, които вършеше над болните.

³ И Исус се изкачи на хълма, и там седеше с учениците Си.

⁴ А наближаваше юдейският празник, Пасхата.

⁵ Исус, като повдигна очи и видя, че иде към Него народ, каза на Филип: Откъде да купим хляб да ядат тези?

⁶ (А това каза, за да го изпита; защото Той си знаеше какво щеше да направи.)

⁷ Филип Му отговори: За двеста динария хляб не ще им стигне, за да вземе всеки по малко.

⁸ Един от учениците Му, Андрей, брат на Симон Петър, Му каза:

⁹ Тук у едно момченце се намират пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова души.

¹⁰ Исус рече: Накарайте човеците да насядат. А на това място имаше много трева; и тъй, насядаха около пет хиляди мъже на брой.

¹¹ И Исус взе хлябовете и, като благодари, раздаде ги на седналите; така и от рибите, колкото искаха.

¹² И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо.

¹³ И тъй, от петте ечемичени хляба събраха и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали на тези, които бяха яли.

¹⁴ Тогава човеците, като видяха знамението, което извърши, казаха: Наистина, Този е Пророкът, Който щеше да дойде на света.

¹⁵ И тъй, Исус като разбра, че ще дойдат да Го вземат насила, за да Го направят цар, пак се оттегли самичък на хълма.

Исус ходи по водата

¹⁶ А когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото

¹⁷ и влязоха в ладия, и отиваха отвъд езерото в Капернаум. И вече се беше стъмнило, а Исус не бе дошъл още при тях;

¹⁸ и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър.

¹⁹ И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха Исуса, че ходи по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се.

²⁰ Но Той им каза: Аз съм; не бойте се!

²¹ Тогава бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се намери при сушата, към която отиваха.

²² На другия ден народът, който стоеше отвъд езерото, като бе видял, че там няма друга ладия, освен една, и че Исус не беше влязъл с учениците Си в ладията, но че учениците Му бяха тръгнали сами

²³ (обаче други ладии бяха дошли от Тивериада близо до мястото, където бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил),

²⁴ и тъй, народът, като видя, че Исус Го няма там, нито учениците Му, те сами влязоха в ладията и дойдоха в Капернаум, и търсиха Исуса.

Исус, Хлябът на живота

²⁵ И като Го намериха отвъд езерото, рекоха Му: Учителю, кога си дошъл тука?

²⁶ В отговор Исус им рече: Истина, истина ви казвам, търсите Ме не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.

²⁷ Работете не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Бог Отец Него е потвърдил с печата Си.

²⁸ Затова те Му рекоха: Какво да направим, за да вършим Божиите дела?

²⁹ Исус в отговор им рече: Това е Божието дело, да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.

³⁰ Тогава Му рекоха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Ти повярваме? Какво вършиш?

³¹ Бащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: „Хляб от небето им даде да ядат“.

³² На това Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не Мойсей ви даде хляб от небето; а Отец Ми ви дава истинския хляб от небето.

³³ Защото Божият хляб е хля бът, който слиза от небето и дава живот на света.

³⁴ Те Му рекоха: Господи, давай ни винаги тоя хляб.

³⁵ Исус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене, никак няма да огладнее, и който вярва в Мене, никак няма да ожаднее.

³⁶ Но казвам ви, че вие Ме видяхте и пак не вярвате.

³⁷ Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене, никак няма да го изпъдя;

³⁸ защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е пратил.

³⁹ И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден.

⁴⁰ Защото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден.

⁴¹ Тогава юдеите възроптаха против Него, задето рече: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.

⁴² И казаха: Не е ли този Исус, Йосифовият син, чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето?

⁴³ Исус в отговор им рече: Не роптайте помежду си.

⁴⁴ Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил, и Аз ще го възкреся в последния ден.

⁴⁵ Писано е в пророците: „Всички ще бъдат научени от Бога“. Всеки, който е чул от Отца и се е научил, идва при Мене.

⁴⁶ Не че е видял някой Отца, освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца.

⁴⁷ Истина, истина ви казвам: Който вярва [в Мене], има вечен живот.

⁴⁸ Аз съм хлябът на живота.

⁴⁹ Бащите ви ядоха манната в пустинята и все пак измряха.

⁵⁰ Този е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре.

⁵¹ Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее довека, да! И хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, [която Аз ще дам] за живота на света.

⁵² Тогава юдеите взеха да се препират помежду си, казвайки: Как може Този да ни даде да ядем от плътта Му?

⁵³ Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.

⁵⁴ Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден.

⁵⁵ Защото Моята плът е истинска храна и Моята кръв е истинско питие.

⁵⁶ Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене и Аз в него.

⁵⁷ Както живият Отец Ме е пратил, и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене.

⁵⁸ Този е хлябът, който слезе от небето; онзи, който се храни с тоя хляб, ще живее довека, а не както бащите ви ядоха манната и измряха.

⁵⁹ Това рече Исус в синагогата, като поучаваше в Капернаум.

Много ученици напускат Исус

⁶⁰ И тъй, мнозина от учениците Му, като чуха това, рекоха: Тежко е това учение; кой може да го слуша?

⁶¹ Но Исус, като знаеше в Себе Си, че учениците Му негодуват против това, рече им: Това ли ви съблазнява?

⁶² Тогава какво ще кажете, ако видите Човешкият Син да възлиза там, където е бил преди?

⁶³ Духът е, Който дава живот; плътта нищо не ползва; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са.

⁶⁴ Но има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите и кой е този, който щеше да Го предаде.

⁶⁵ И каза: Затова ви рекох, че никой не може да дойде при Мене, ако не му е дадено от Отца.

⁶⁶ Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха и не ходеха вече с Него.

⁶⁷ Исус рече на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?

⁶⁸ Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот

⁶⁹ и ние вярваме и знаем, че Ти си [Помазаникът, Син на живия Бог].

⁷⁰ Исус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесетте, и един от вас е дявол?

⁷¹ Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.