Евреи 5:8 - Новият завет: съвременен превод

⁸ Макар че беше Божият Син, чрез страданията си той се научи на послушание.

Още версии

Цариградски

⁸ ако и Син да бе, научи се на послушание от това което пострада,

Ревизиран

⁸ ако и да беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада,

Верен

⁸ въпреки че беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада,

Съвременен български превод (с DC books) 2013

⁸ Макар да беше Божий Син, чрез страданията Си Той се научи на послушание

Библия ревизирано издание

⁸ макар и да е Син, пак се научи на послушание от това, което пострада,

Библия синодално издание (1982 г.)

⁸ макар и да е Син, Той се научи на послушание чрез онова, което претърпя,

Евреи 5:8 Кръстосани препратки

Матей 3:15

Исус му отговори: „Нека бъде така сега. Редно е за нас по този начин да извършим всичко, което Бог изисква.“ Тогава Йоан се съгласи да кръсти Исус.

Йоан 10:18

Никой не ми го отнема, аз го давам по собствена воля. Имам право да го дам и имам право отново да го получа. Това ми заповяда моят Баща.“

Йоан 15:10

Ако изпълнявате заповедите ми, ще останете в любовта ми, така както аз изпълних заповедите на своя Баща и оставам в любовта му.

Йоан 4:34

Исус им каза: „Храната ми е това да изпълнявам волята на Онзи, който ме е изпратил, и да завърша делото, което ми е дал.

Йоан 6:38

защото слязох от небето не да върша каквото аз искам, а каквото Онзи, който ме е изпратил, иска.

Филипяни 2:8

той се смири и стана покорен до смърт — до смърт на кръст.

Евреи 1:2

Но през тези последни дни той говори на нас чрез своя Син, когото определи да бъде наследник на всичко и чрез когото сътвори вселената.

Евреи 1:5

Защото нима има ангел, на когото Бог някога е казвал: „Ти си моят Син. Днес аз станах твой Баща“? Псалм 2:7 Или пък е казвал: „Аз ще му бъда Баща, а той ще ми бъде Син“? 2 Царства 7:14

Евреи 1:8

Докато за Сина си казва: „Престолът ти, о Боже, ще е вечен. Със справедливост ще управляваш царството си.

Евреи 3:6

А Христос е верен като Син в Божия дом и този дом сме ние, ако успеем да запазим смелостта и надеждата, с която радостно се гордеем.