Евреи 5:8 - Библия ревизирано издание

⁸ макар и да е Син, пак се научи на послушание от това, което пострада,

Още версии

Цариградски

⁸ ако и Син да бе, научи се на послушание от това което пострада,

Ревизиран

⁸ ако и да беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада,

Новият завет: съвременен превод

⁸ Макар че беше Божият Син, чрез страданията си той се научи на послушание.

Верен

⁸ въпреки че беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада,

Съвременен български превод (с DC books) 2013

⁸ Макар да беше Божий Син, чрез страданията Си Той се научи на послушание

Евреи 5:8 Кръстосани препратки

Исаия 53:5

Но Той беше наранен поради нашите престъпления, беше бит поради нашите беззакония; върху Негодойде наказанието, донасящо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме.

Матей 3:15

А Исус му отговори каза: Остави Ме сега, защото така подобава да изпълним всичко, което е право. Тогава Йоан Го остави.

Йоан 10:18

Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам и имам право пак да го взема. Тази заповед получих от Своя Отец.

Йоан 15:10

Ако пазите Моите заповеди, ще пребъдвате в любовта Ми, както и Аз опазих заповедите на Моя Отец и пребъдвам в Неговата любов.

Йоан 4:34

Исус им каза: Моята храна е да изпълня волята на Онзи, Който Ме е пратил, и да довърша Неговото дело.

Йоан 6:38

защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.

Филипяни 2:8

и като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.

Евреи 1:2

в тези последни дни Той ни говори чрез Сина. Него е поставил за наследник на всичко, чрез Него е създал и света,

Евреи 1:5

Защото на кого от ангелите Бог е казал някога: „Ти си Мой Син, Аз днес Те родих“; и пак: „Аз ще Му бъда Отец и Той ще ми бъде Син“?

Евреи 1:8

А за Сина казва: „Твоят престол, о, Боже, е до вечни векове; и скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота.

Евреи 3:6

а Христос, като Син, беше верен над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако удържим докрай дръзновението и похвалата на надеждата си.