Тогава Давид каза на вестителя: Така да кажеш на Йоав: Да не те смущава това нещо, защото мечът посича веднъж един, друг път друг; засили още повече нападението си против града и го съсипи. Така да го насърчиш.
Второ Царе 14:14 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Защото ние неизбежно ще умрем и сме като вода, разляна по земята, която не може да се събере. И пак Бог не отнема живот, но намира начин изгнаникът да не бъде напълно отхвърлен от Него. Цариградски Защото непременно ще умрем, и сме като вода разляна по земята която се не събира пак; и Бог не отнема душа, но намерва средства щото заточеният да не остане отдалечен от него. Ревизиран Защото е неизбежно ние да умрем, и сме като вода разляна по земята, която не се събира пак; па и Бог не отнема живот, но изнамерва средства, щото заточеният да не остане отдалечен от Него. Верен Защото ние със сигурност ще умрем и сме като вода, разлята по земята, която не може да се събере отново. И Бог не отнема живот, а измисля средства, така че изгнаникът да не остане отхвърлен от Него. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Ние ще умрем и ще станем като разлята на земята вода, която не може да се събере. Но Бог не желае да отнеме живот и се грижи да не отхвърли от Себе Си и изгнаника. Библия ревизирано издание Защото е неизбежно ние да умрем и сме като вода, разляна по земята, която не се събира пак. А и Бог не отнема живот, а изнамира средства, така че изгнаникът да не остане отдалечен от Него. Библия синодално издание (1982 г.) Ние ще умрем и ще станем като разляна на земята вода, която не може да се събере; но Бог не желае да погуби душата и се грижи да не отхвърли от Себе Си и отхвърления. |
Тогава Давид каза на вестителя: Така да кажеш на Йоав: Да не те смущава това нещо, защото мечът посича веднъж един, друг път друг; засили още повече нападението си против града и го съсипи. Така да го насърчиш.
Сега по тази причина дойдох да кажа това на господаря си, царя, защото народът ме плаши; и слугинята ти рече: Ще говоря сега на царя; може царят да изпълни просбата на слугинята си.
Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, докато дойде промяната ми.
Който не лицеприятства пред първенци, нито почита богатия повече от сиромаха, понеже всички са дело на Неговите ръце?
Разлях се като вода и разглобиха се всичките ми кости; сърцето ми стана като восък, разтопи се всред вътрешностите ми.
Силата ми изсъхна като чиреп и езикът ми прилепна за челюстите ми; и Ти си ме свел в пръстта на смъртта.
Нека се излеят като води, които се оттичат; когато прицелват стрелите си, нека бъдат като разсечени.
Дните на живота ни са естествено седемдесет години, или даже, където има сила, осемдесет години; но и най-добрите от тях са труд и скръб, защото бързо минават и ние отлитаме.
Но ако не го е причаквал, а Бог го е предал в ръката му, тогава Аз ще ти определя място, където да прибегне.
Защото живите знаят, че ще умрат, а мъртвите не знаят нищо; нито имат занапред награда; понеже споменът за тях е забравен.
Нима благоволя Аз в смъртта на нечестивия? – казва Господ Еова – а не в това да се отвърне той от пътя си и да живее?
Но ако изповядат беззаконието си и беззаконието на бащите си, заедно с престъплението, което са извършили против Мене, и още, че са ходили против Мене,
Тези шест града да бъдат за прибежище на израиляните и на чужденеца, и на онзи, който е пришълец помежду им, за да може да прибягва там всеки, който е убил човек погрешка.
и обществото да избави убиеца от ръката на отмъстителя за кръвта и обществото да го върне в града, където е прибягнал за убежище; и в него да живее до смъртта на първосвещеника, който е помазан със святото миро.
защото убиецът трябва да стои в града-прибежище до смъртта на първосвещеника. А след смъртта на първосвещеника, нека убиецът се върне в земята, която му е притежание.
И пращат при Него учениците си заедно с Иродианите, да кажат: Учителю, знаем, че си искрен и истински учиш в Божия път, и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците.
Защото Еова, вашият Бог, е Бог на боговете и Господ на господарите, великият, мощният, страшният Бог, Който не гледа на лице, нито приема дар;
И ако призовавате като Отец Този, Който без лицеприятие съди според делото на всеки, то прекарвайте със страх времето на вашето престояване,