Второ Царе 11:25 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

²⁵ Тогава Давид каза на вестителя: Така да кажеш на Йоав: Да не те смущава това нещо, защото мечът посича веднъж един, друг път друг; засили още повече нападението си против града и го съсипи. Така да го насърчиш.

Цариградски

²⁵ Тогаз рече Давид на вестителя: Така ще речеш Иоаву: Да тя не смущава това нещо, защото мечът пояжда някогаш едного, и някогаш другиго: укрепи боя си против града и съсипи го; и ти го насърдчи.

Ревизиран

²⁵ Тогава Давид каза на вестителя: Така да кажеш на Иоава: Да те не смущава това нещо, защото мечът пояжда някога едного и някога другиго; засили още повече нападението си против града и съсипи го. Също и ти го насърчи.

Верен

²⁵ Тогава Давид каза на пратеника: Така да кажеш на Йоав: Нека това нещо не ти се вижда зло, защото мечът поглъща един или друг. Засили атаката си срещу града и го превземи. Така го насърчи.

Съвременен български превод (с DC books) 2013

²⁵ Тогава Давид каза на вестителя: „Съобщи на Йоав следното: „Не се смущавай от случилото се, защото мечът посича веднъж един, друг път друг. Засили още повече сражението против града и го разруши.“ Така да го насърчиш.“

Библия ревизирано издание

²⁵ Тогава Давид каза на вестоносеца: Така да кажеш на Йоав: Да не те смущава това нещо, защото мечът погубва понякога един и понякога – друг. Засили още повече нападението си против града и го съсипи. Също и ти го насърчи.

Второ Царе 11:25 Кръстосани препратки

Второ Царе 12:26

А Йоав воюва против Рава на амонците и превзе царския град.

Първо Царе 6:9

И гледайте: ако тръгне по пътя към своята граница, към Бет-Шемеш, значи Той ни е сторил това голямо зло; ако ли не, ще знаем, че не Неговата ръка ни е поразила, а това ни е постигнало случайно.

Второ Царе 11:24

но стрелците стреляха от стената върху слугите ти и неколцина от слугите на царя умряха; умря и слугата ти, хетът Урия.

Второ Царе 11:26

И като чу Уриевата жена, че мъжът ѝ Урия умрял, плака за мъжа си.

Съдии 20:22

Но Израилевите мъже се окуражиха и се опълчиха пак на бой – на мястото, където се бяха опълчили първия ден.