Сега, ако отида при твоя раб, нашия баща, и не бъде с нас момчето, с чиято душа е свързана неговата душа,
Първо Царе 18:1 - Библия синодално издание (1982 г.) Когато Давид свърши разговора със Саула, душата на Ионатана се привърза към душата му, и Ионатан го обикна като душата си. Цариградски И като свърши да говори Саулу, душата на Ионатана се свърза с душата на Давида и възлюби го Ионатан както истата си душа. Ревизиран И като престана <Давид> да говори със Саула, душата на Ионатана се свърза с душата на Давида, и Ионатан го обикна както Собствената си душа. Верен А когато той свърши да говори със Саул, душата на Йонатан се свърза с душата на Давид и Йонатан го обикна като собствената си душа. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Когато Давид завърши разговора със Саул, душата на Йонатан се привърза към душата на Давид и Йонатан го обикна като себе си. Библия ревизирано издание И когато Давид престана да говори със Саул, душата на Йонатан се привърза към душата на Давид и Йонатан го обикна, както собствената си душа. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г И като престана Давид да говори със Саул, Йонатан се привърза към Давид и го обикна като собствената си душа. |
Сега, ако отида при твоя раб, нашия баща, и не бъде с нас момчето, с чиято душа е свързана неговата душа,
Жалея за тебе, брате Ионатане; ти ми беше много драг; твоята любов за мене беше по-горе от женска любов.
Давид излезе да ги посрещне и им рече: ако сте дошли с мир при мене, за да ми помагате, то аз и вие да имаме едно сърце; но ако идвате, за да ме предадете с коварство на враговете ми, когато няма в ръцете ми неправда, нека Бог на отците ни види и съди.
Ако тайно те надумва брат ти (бащиният ти син или), майчиният ти син, или син ти, или дъщеря ти, или твоята обична жена, или приятелят ти, който е за тебе както душата ти, като казва: „да вървим и да служим на други богове, които не познаваше ти и твоите отци“,
за да се утешат сърцата им, та, съединени с любов за всяко обогатяване със съвършено разбиране, да познаят тайната на Бога и Отца и на Христа,
Но народът рече на Саула: Ионатан ли да умре, който извърши такова голямо избавление на Израиля? Това няма да бъде! Жив ми Господ, и косъм няма да падне от главата му на земята, защото днес той действуваше с Бога. И народът освободи Ионатана, и той не умря.
Саул думаше на сина си Ионатана и на всичките си слуги да убият Давида. Но Сауловият син Ионатан обичаше много Давида.
Ионатан обади на Давида и рече: баща ми Саул търси да те убие; затова пази се утре; скрий се и бъди на тайно място;
А ти стори милост на твоя раб, – защото ти прие раба си в завет Господен с тебе, – и ако има някоя вина в мене, убий ме ти; защо да ме водиш при баща си?
та всички сте се сговорили против мене, и никой не ми обади, когато син ми се сприятелил със сина Иесеев, и никой от вас не ме пожали и не ми обади, че син ми е подстрекнал против мене моя раб да ми кове примки, както се вижда сега?
Тогава сключиха помежду си завет пред лицето на Господа; и Давид остана в гората, а Ионатан отиде у дома си.