А като се свечери, учениците дойдоха при Него и казаха: Мястото е уединено и времето е вече напреднало: разпусни народа да отидат по селата да си купят храна.
Лука 10:40 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г А Марта, като се залисваше с много шетане, пристъпи и рече: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи ѝ да ми помогне. Още версииЦариградски А Марта се мълвеше за многото слугуване; и застана та рече: Господи, не брежиш ли, че сестра ми ме остави сама да слугувам? речи й прочее да ми помогне. Ревизиран А Марта като се залисваше с много шетане, пристъпи и рече: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне. Новият завет: съвременен превод А Марта, притеснена за всичко, което трябваше да направи, дойде при Исус и каза: „Господи, все едно ли ти е, че сестра ми ме остави сама да върша цялата домакинска работа? Кажи й да ми помогне!“ Верен А Марта, като беше заета с много прислужване, пристъпи и каза: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да прислужвам? Кажи ѝ тогава да ми помогне. Съвременен български превод (с DC books) 2013 А Марта се улиса в голяма шетня и като пристъпи, рече: „Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи ѝ, нека ми помогне.“ Библия ревизирано издание А Марта, понеже се улисваше в голямо шетане, пристъпи и каза: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да прислужвам? Кажи да ми помогне. |
А като се свечери, учениците дойдоха при Него и казаха: Мястото е уединено и времето е вече напреднало: разпусни народа да отидат по селата да си купят храна.
Тогава Петър Го взе настрана и започна да Го мъмри, като казваше: Бог да Ти се смили, Господи; това няма да стане с Тебе.
А близките Му, като чуха това, излязоха, за да Го хванат; защото казваха, че не бил на Себе Си.
И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена, на име Марта, Го прие у дома си.
А Той се обърна, та ги смъмри; [и рече: Вие не знаете на какъв дух сте; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, а да спаси.]
Един човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра ѝ Марта, боледуваше.
Там Му приготвиха вечеря и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тези, които седяха с Него на трапезата.
Работете не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Бог Отец Него е потвърдил с печата Си.